27глашатай

1. Глашатай – Глашатаят пренасял важните новини през целия град или село. Тъй като по това време нямало интернет, радио или телевизия, а населението трябвало да бъде предупредено за предстоящи събития или новоприети закони от национално и местно естество, специален човек изпълнявал тези функции. Обикновено ставало дума за гръмогласен мъж, който носел барабан и на всеки площад прочитал документът, който трябвало да бъде „обнародван“. В Пазарджик е имало специален съдебен глашатай, който четял на публични места присъдите произнесени от градските съдии. По този начин се обявявали и издирваните лица, както и наредбите на местните първенци.

Професията е известна от дълбока древност, но с течение на времето, появата на масова грамотност и по-късно на радиоточките в България, тя вече не била необходима.

За последен път в Брацигово глашатай се появи преди година, когато бе направена възстановка по повод празника на града на 12 май. Глашатаят обиколи целия град, за да чуят всички програмата на тържествата и да се чувстват поканени.

14kanala2

2. Ваксаджийчета – няма начин да не сте виждали стари фотографии, на които деца с четки и паста за обувки преследват минувачите или ги причакват на ъгъла, за да препечелят някоя стотинка. В миналото много малчугани подпомагали с тази професия крехкия семеен бюджет. Пазарджик не правил изключение.

27обущар

3. Кондурджия – става дума за обущар. Но не такъв, който сменя токчета или подлепва разлепените ви подметки, а човек, който ще ви вземе мярка и ще изработи ръчно за вас необходимия ви чифт обувки. Според възрастни пазарджиклии, тези чепици нямали износване, защото се правили от истинска кожа и здрави ходила от гьон. Занаятът замрял по времето на социализма, когато заводското производство изместило частния труд. Постепенно обущарите се превърнали в бледо подобие на онези от забравеното време.

27шивачи- images

4. Терзия – това пък е шивач. В днешно време в Пазарджик действащи мъже шивачи липсват. В миналото обаче те били майстори на иглата и владеели множество тайни на точните кройки. В Пазарджик е имало занаятчийско училище за шивачи, но голяма част от местните ходили да учат в София, а сетне отваряли ателиета тук.  По време на многобройните войни през миналия век шивачите не ходили на фронта, а работили в тила. Шиели униформи за войниците.

27печатница

5. Словослагател – Появата на компютрите измести от работният им пост и словослагателите. Това са мъже и жени, без които е било невъзможно да се появи нито един вестник или книга. Те са редели думите им с оловни букви, които по-късно са служили за отпечатването на вестникарската или книжната страница.

27теляк

6. Теляк – това също е доста стар занаят. Съществува още от времето на римските терми, а в Пазарджик се появява след построяването на първите градски хамами. Работата на теляка е да изтърка кирта от гърба на къпещия се, а сетне да го сапуниса. До преди четиридесет години в градските бани на Пазарджик е имало теляци, както е видно от табелата, голяма част от тях са получавали и бакшиш.

27машинописка

7. Машинописка – до появата и масовата употреба на компютрите всички документи се пишеха на пишеща машина, което пък налагаше и професията. Освен отличното владеене на правописа, професионалистките трябваше да имат и бързина, като рекордът на най-добрите бе около 350 „удара“ по клавишите в минута. И сега в пазарджишкия съд можете да срещнете стенографки, които са бивши машинописки. Ще ги познаете по това, че те не гледат в клавиатурата докато пишат, но все още удрят силно по бутоните, въпреки, че не се налага да задвижват метални букви.

27оператори на телцентрали

8. Оператори на телефонна централа - до преди дведесет години това беше една от най-изнурителните професии в Пощата. Тези жени правеха връзка между вашия домашен телефон и централата на предприятието, в което работите, с болницата, пожарната или полицията. Те свързваха домашния ни телефон и с чужбина. Ако сте на тридесет, значи със сигурност сте чували непознатия глас, който ви казва „изчакайте, свързвам ви“.

27запалки

9. Пълначи на запалки и смяна на камъчета – изчезналото минало. До преди десет години в Пазарджик имаше места и най-често дядовци на пътя, които срещу двадесет стотинки сменяха кремъчетата на запалките, а срещу левче ги пълнеха с газ. Днес е по-евтино да си вземеш нова запалка вместо да пълниш старата. Освен ако не е Zipo.

27театър

10. Суфльор - професията се изразява най-общо казано в подсказване на репликите на актьорите. В добрите и немислими без театър времена, този човек е бил необходим, защото не винаги артистите са успявали да наизустят своите реплики, други пък били разсеяни, трети – махмурлии. В днешни времена суфльори няма, а както е тръгнало и театър може да няма…