Костадин ПАМПОВ

В показалец на личните имена към „Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза” на Стефан Захариев, на с. 130, етнографът Александър Арнаудов е отбелязал: Иван, поп от Баткун.

В противовес на тази позиция е твърдението на историка-краевед Димитър Жлегов. В свой машинописен препис (на с. 112) (Архив на Х. М.) със заглавие „Църкви и свещеници в Пазарджикия край през Възраждането”, той посочва, че поп Иван е служил в църквата в Черногорово в средата на XIX век. В подкрепа на това твърдение има достатъчно доводи. В началото на 34-та си забележка (с. 74) към „Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза” Ст. Захариев пише: „На южния край на това село (Черногорово, б. м. К. П.) има едно място, което наричат черковище; от там са изкопали селяните един мраморен подстълпник (кюрсия), толкова изкусно изработен, с разни цветя, дето е за чудо. Тоя мрамор и друга една плоча, на която има следния надпис: Η… ΤΟΥ ΒΙΟΥС ΔΕΙСΟΡΟΥ ΚΥΡΙΑ… Тая мраморна плоча някой Поп Иван намерил в Баткун и я донесъл в селото, та сега е в черквата.”

В книгата на вещия епиграф проф. Георги Михайлов („Гръцките надписи в България”, том III, с. 163, N: 1283, София, 1961 г.) се откриват известни корекции върху публикувания текст от Ст. Захариев и той придобива вида: …. ΤΟΥ ΒΙΘΥC ΔΕΙCΟΡΟΥ ΚΥΡΙΑ Η … В този си вид надписът вече „говори”, че става дума за посвещение от някой си Битус, син на Дисорос, на богинята Хера, с епитет Кюрия.

В писмо до мен историкът д-р Йордан Илиев предлага интересен и имащ своите основания прочит, на пренесената в Черногорово плоча от Баткун:

        Здравейте, г-н Пампов!

        Във Вашата книга най-много ме впечатли един епиграфски паметник, който цитирате на стр. 35. (Става дума за първото издание на книгата ми „Легенда при Върха”, б. м. К. П.). Разбира се, това се дължи на факта, че се интересувам преди всичко от историята на българските земи в древността. В следващите редове приложих български превод на въпросния надпис и кратък коментар.
Според указаното от Вас издание на проф. Г. Михайлов (IGBulg., III/1, 1283) надписът се чете: „Битус (Βιθυς), син на Дисорос (Δεισορου), [постави този паметник] на Господарката (κυρ
ίᾳ) Хера (])”.
Става въпрос за мраморна оброчна плочка, вероятно на Тракийския конник, датираща от римската епоха. Така лесно може да се обясни, защо плочката е била пренесена в църква – образът върху нея трябва да е бил припознат като Св. Георги, има много подобни примери,
включително и от Пазарджишкия край.

        Приетото от проф. Г. Михайлов четене (предложено от Албер Дюмон) изглежда много убедително, думите са синхронизирани, но според мен е възможно да не е бил преписан добре от Ст. Захариев, или да е отпечатан некоректно в книгата му. (…) Ако образът върху плочката е бил на Тракийския конник, не по-малко вероятно е прочитането на последните две думи от текста като κυρ[ωι] [ρωι], т. е. посвещението да е било „на Господаря Херос”.

От това писмо на Йордан Илиев се вижда, че вероятно плочата, донесена от Баткун и намерила място в църквата в Черногорово, е била мраморна оброчна плочка на Тракийския конник. А образът върху нея е припознат като Св. вмч. Георги.

От друга страна в средата на XIX век, в Черногорово е била достатъчно известна легендата, записана от Ст. Захариев преди 1851 г., за войводата Георги и защитата на крепостта на Коюн-тепе през втората половина на XIV век. („Описание на Татар-Пазарджишката кааза”, с. 74 и с. 75, б. м. К. П.).:

„Половин час на север от селото (Черногорово, б. м. К. П.), в подножието на Коюн тепе, има един исполински гроб, дето селяните на всеки Гергьовден отивали вседомовно, та клали овни върху гроба, в жертва на героя, и се гощавали за спомен. За този Български герой доказват, че бил някой си войвода Георги, който при завоеванието вардил крепостта, която е на средния връх на Коюн тепе, сега развалена. Той като излезнал с воините си на Гергьовден да отблъсне турското нападение, в сражението му отсекли главата и той без глава припкал, докато паднал на това място, дето после го заровили, и за чест му принасяли жертва Черногоровци. Но преди 70 години със силата на Каванозовци, турците го отнели и го нарекли: Ялѫнъсча Гази, та сега е дервишко теке.”

В контекста на тази легенда, споменатият от Ст. Захариев поп Иван, неслучайно е пренесъл плочата от Баткун в Черногорово. Съвсем определено той е възприемал загиналия в битка с османо-турските завоеватели черногоровски войвода Георги, като персонификация на Св. вмч. Георги!

Поп Иван обаче не би могъл по този начин да възприема легендата, при положение че е от Баткун. Не би имал в този случай и мотив, да пренесе плочата от Баткун в Черногорово.

Всичко това е в подкрепа на твърдението, че поп Иван е бил от Черногорово и в средата на XIX век е служил в църквата на селото.