Костадин Пампов

Бил три-четири годишен. Възрастните, с които живеел в стара къща, построили нова. Една пролетна вечер всички тръгнали към новопостроената къща.

 Движели се в редица един след друг. Във високо вдигнатата си дясна ръка майка му държала газена лампа. На светлината на тази лампа видял покрива на къщата.

А отвъд покрива, някъде в далечината съзрял Връх. Както и това, че от Върха струи друга светлина… Различна от тази на газената лампа. Минали много години… Бил вече седемнайсетгодишен.

     В една от книжарниците на Пазарджик погледът му се спрял върху книга със заглавие: „Описание на Татар-Пазарджишката кааза”. От пазарджичанина Стефан Захариев.

     В книгата били поместени няколко реда за родното му село Черногорово. Към тях имало бележка, която го отпращала на друга страница… Намерил тази страница, прочел я и запомнил разказаната там легенда…

      …Половин час на север от селото, в подножието на Коюн-тепе, имало един исполински гроб, дето селяните на всеки Гергьовден отивали вседомовно, клали овни върху гроба и се гощавали за спомен. Гробът бил на някой си български войвода Георги, който при завоеванието вардил крепостта, която била на Върха. Войводата излезнал с воините си на Гергьовден, за да отблъсне турското нападение, но в сражението му отсекли главата и той без глава припкал, докато паднал на това място, дето после го заровили и в негова чест му принасяли жертва черногоровци…

По-късно тази легенда често се появявала в съзнанието му… Заедно със спомена за хора, които вървят към новата си къща…

 П. П. 1. Стефан Захариев е записал легендата към средата на XIX век. Седемдесет години преди това, черногоровци все още продължавали да почитат паметта на войводата Георги.

       В края на XVIII век управляващите в Татар-Пазарджик Каванозовци, отнели гроба на войводата и го превърнали в дервишко теке. Нарекли го „Ялънъсча Гази”. Този израз би могъл да се преведе и като Единственият Воин”.

        В представите на черногоровци войводата Георги наистина е бил „Единствен”. В историческата им памет друг като него не е имало… Събирал ги е преди и след смъртта си !

  П. П. 2. На страницата преди тази, на която е отпечатена легендата, Стефан Захариев е поместил бележка. В нея се казва, че някой си поп Иван намерил мраморна плоча в Баткун и я пренесъл в църквата в Черногорово.

        Върху плочата имало надпис на гръцки. Историкът Йордан Илиев обосновано твърди, че върху плочата вероятно е бил изобразен Тракийският херос и надписът е бил посветен на него. А образът  му припознат като персонификация на св. Георги.

       Това обаче означава, че бележката за поп Иван и легендата за войводата Георги са свързани помежду си. Че поп Иван, неслучайно е пренесъл плочата от Баткун в Черногорово…

      Той е служел в църквата в Черногорово и навярно е възприемал загиналия в битка с османо-турските завоеватели черногоровски войвода Георги, като персонификация на св. Георги !

П. П. 3. В списък на спомоществователите на „Календар вечний”, издаден през 1840 г. в Букурещ, е записано името на „Благоговейний отец г. Поп Стойо Маринчович в Черногорово”.

         По-късно, през 1843 г., същият подпомогнал и издаването на „Служба за св. Харалампий…”. Църквата в Черногорово тогава, както и днес, носи името на този светец.

         В началото на 40-те години на XIX век, поп Стойо е бил от тези българи, които са посветили себе си „на ползу роду”. По това време Стефан Захариев станал владишки наместник на митрополита в Пловдив. Купил си чифлик в Балдюво и на път за там, е минавал през Черногорово. Тогава именно започнал да събира материали за историята на Пазарджишкия край…

Всички тези факти са в подкрепа на предположението, че „Благоговейний отец Стойо Маринчович” е човекът, който е разказал на Стефан Захариев легендата за войводата Георги и битката при  Върха на Коюн-тепе ?