29благодатен огън

През утрешния ден Йерусалим отново ще бъде в очакване на запалването на Благодатния огън. Архимандрит Яков ще го донесе в катедрален храм „Успение Богородично“ в Пазарджик в 20.30 ч. утре. От там пък всеки свещеник от епархията ще дойде, за да запали свещ, която да отнесе в собствения си храм, за да може в полунощ да възвести „Христос Возкресе!“

Благодатният огън ще бъде измолен по обяд от православен гръцки свещеник в Йерусалим.

Причините за това имат своите исторически корени. През 1099 г. Йерусалим бил завоюван от кръстоносците. Римската църква и местните кръстоносни владетели смятали православните за вероотстъпници и започнали да погазват правата им. Английският историк Стивън Рънсиман цитира в книгата си разказа за това на летописеца на западната църква: “Неудачно започнал първият латински патриарх на Йерусалим Арнолд от Шоке: той заповядал да изгонят сектите на еретиците от принадлежащите им места в Храма на Божи Гроб.

След това той започнал да измъчва православните монаси, за да изтръгне от тях къде пазят Кръста и другите реликви… След няколко месеца на мястото на Арнолд дошъл Даймберт от Пиза, който стигнал още по-далеч. Той се опитал да изгони всички местни християни, дори православните, от Храма на Божи Гроб и да допуска там само латинци, отнемайки на останалите изобщо всички църковни сгради в Йерусалим или около него…

Скоро дошло Божието възмездие: още през 1101 г. на Велика Събота не се извършило чудото на слизането на Светия Огън Кувуклията, докато за участие в обреда не били поканени източните християни. Тогава крал Балдуин I се погрижил да възвърне на местните християни техните права.

Капеланът на йерусалимските крале-кръстоносци Фулк разказва: “Когато западните поклонници дошли за Пасха в Йерусалим, целият град бил в паника, защото Светият Огън не се явявал и верните цял ден го очаквали напразно в храма на Възкресението. Тогава като по внушение свише латинското духовенство и кралят с целия си двор отишли… в храма Соломонов, бившата Омарова джамия, която те превърнали в църква, а през това време гърците и сирийците останали до св. Гроб, раздирайки дрехите си и призовавайки с вопли Божията благодат, и тогава най-после слязъл св. Огън”.

Но най-забележителният случай бил през 1579 г. Стопани на Храма на Божи Гроб са едновременно представителите на няколко християнски Църкви. Свещениците на арменската църква, въпреки традицията, сполучили да подкупят султан Мурад Правдиви и местните власти, и те им позволили да празнуват сами Пасхата и да приемат Благодатния Огън. По покана на арменското духовенство от целия Близък Изток в Йерусалим пристигнали множество техни сънародници, за да отпразнуват заедно Пасха.

Православните заедно с патриарх Софроний IV били изгонени не само от Кувуклията, но и изобщо от Храма. Там, при входа в светинята, те останали да се молят за слизането на Огъня, скърбейки за отлъчването си от Благодатта. Арменският патриарх се молел цяло денонощие, но въпреки всичките му усилия никакво чудо не се извършило.

В един момент от небето паднал лъч, както това става обикновено при слизането на Огъня, и ударил точно в колоната до входа, до която се намирал православнят патриарх. От нея на всички страни се посипали огнени пръски, свещта на патриарха се запалила и той предал на едноверците Благодатния Огън. Това бил единственият случай в историята, когато Огънят слязъл извън пределите на Храма – по молитвите на православния, а не на арменския първосвещеник.

29благодатен огън1

Най-интересното е това, че свещеникът влиза в помещението, където е Божи гроб облечен само по роба. ПРедварително той е претърсен за това дали не носи кибрит или запалка. Моли се в продължение на часове, тогава Свети дух слиза и запалва вощениците около него. Той изнася огъня навън, а от него го палят и останалите. Огънят гори, но не пари, разказва преживялата великия миг хаджи Пенка Милкова от Пазарджик.