На 6 май празнуваме Гергьовден – един от най-големите празници в народния календар, отбелязван в чест на Свети Георги Победоносец и като Ден на храбростта и Българската армия.

Гергьовден е един от най-обичаните пролетни празници. Той е свързан с пробуждането на природата и с раззеленяването на гори и ливади, насищащи въздуха с аромат на цветя, треви и билки. Това е причината празникът да се нарича още „Цветен Георги“.

Какви са традициите и обичаите на Гергьовден?

Свети Георги Победоносец се почита както от християни, така и от мюсюлмани. Израснал в богато християнско семейство той се превръща в ревностен привърженик и защитник на Христовата вяра, поради което е изтезаван жестоко и обезглавен през 288 година от император Максимилиан. Той олицетворява идеалния войн, покровител на войската. Според народните поверия и легенди е славен юнак, драконоборец и змееборец, който спасява девойка от ламята от долната земя и именно този му образ е застъпен в иконографията – светецът пронизва ламя със своето копие, възседнал бял кон.

Народните вярвания гласят, че Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, между които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната й половина. Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и поставя началото на новата стопанска година, поради което на празника се спазват много традиции и обичаи. Св. Георги е покровител на стадата, овчарите и земеделците.

Традицията повелява на този ден да се коли агне, това трябва да бъде първото агне родено през годината. Преди да се заколи се захранва със зеленина и се запойва с вода. Агнето се пече цяло и се носи в църквата да бъде осветено.

На този празник е важно присъствието на цялото семейство около трапезата. На нея освен печеното агне, трябва да присъства зеленина и свежи зеленчуци. Например зелена салата, свеж, пресен лук и репички. Изпича се и обреден хляб и се поднася прясно издоено мляко, сирене и извара.