Съдът в Пазарджик постанови мерки за защита на 17-годишното момче от ромски произход, нападнато от съселянин в Овчеполци, който засне издевателството с телефон, след което разпространи записа в Интернет. Съдът определи три мерки за защита по Наказателно-процесуалния кодекс: на нападателя е забранено да доближава пострадалия; да осъществява какъвто и да е контакт с него, включително по телефон и електронна поща; да посещава дома му.

Поводът за побоя над Йонков бе репликата му, че с нападателя – българин, са равни. След като многократно го удря и унижава с обидни думи и действия, извършителят му „забранява“ да отива в центъра на селото. По-късно същия ден, когато го вижда там, той отново го напада заради това: преследва го чак до дома му и навлиза в двора, където роднина предотвратява по-нататъшно насилие. На следващия ден извършителят оказва над детето натиск да отрича то случилото се.

Българският хелзинкски комитет (БХК) пое защитата на пострадалия от това престъпление от омраза. БХК поиска от съда защита от извършителя, тъй като срещите между двамата в селото, където живеят, са неизбежни и рискът от ново издевателство съществува.

Предявяването на разследването предстои тази седмица. Основен порок е правната квалификация на насилието: съгласно обвинението то е „лека телесна повреда по хулигански и ксенофобски подбуди“. Митко обаче не е чужденец, а ром и затова подбудите са расистки. Деянието освен това не се изчерпва с причиняване на лека телесна повреда, а обхваща няколко форми на насилие, физическо, както и психологическо. Адекватната квалификация е „употреба на насилие срещу другиго поради неговата раса или етническа принадлежност“ – престъпление по чл. 162, ал. 2 от Наказателния кодекс. Има данни и за опит за принуда – извършителят със сила и заплашване „забранява“ на пострадалия ром да отива в центъра на селото. Този опит за сегрегация ясно показва расистките подбуди на извършителя.

„Дължи се ефективно наказателно преследване на престъпленията от омраза“, заяви адв. Маргарита Илиева, правна директорка на БХК. „На първо място – институционално признание за точното естество на претърпяното от жертвата“.