Празникът на Пазарджик се отбелязва на 21 май, когато се честват равноапостолите Св. Константин и майка му – Света Елена. Никой не знае защо точно тези светци са избрани за покровители на града, но ето каква е тяхната човешка история.

Флавия Юлия Елена (останала в историята като Света Елена) е жена на съимператора Констанций Хлор и майка на император Константин I. Прието е, че е родена в Сердика (София) в 250 г. Традиционно се счита, че в Ерусалим е издирила къде се е намирал върхът Голгота, заповядала там разкопки и открила Гроба Господен и Светия Кръст.

Тя е считана от Православието и Католическите църкви за светица, прочута със своето благочестие. Нейният празник като светица на Източноправославната църква се празнува заедно с този на нейния син на 21 май – празникът на пресветите равноапостолни Константин и Елена. Нейният празник в Римокатолическата църква е на 18 август, а в Коптската православна църква е на 9 Пашонс. Тя е покровителка на археолозите.

Според някои източници, почти на 80-годишна възраст Елена е поставена начело на мисия от сина си с цел събиране на християнски реликви. Тя пропътува повече от 250 км по море от Рим до Йерусалим. Градът все още е възстановяван след разрушаването му от предишния император Адриан, който построява храм на Венера на мястото на гробницата на Исус в близост до Голгота.

Според легендата, Елена влиза в храма заедно с епископ Макарий и избира място, където да започнат разкопките. Там са изкопани три различни кръста, включително Светия Кръст и гвоздеите от разпятието. Твърди се, че за да използва чудодейната им сила в помощ на своя син, Елена поставя един от тях в шлема на Константин, а друг – в юздата на коня му.

Елена напуска Йерусалим и източните провинции през 327, за да се завърне в Рим. Само три години по-късно тя Елена умира в присъствието на своя син Константин. Някои от донесените реликви са складирани в двореца ѝ в Рим, който по-късно е преправен в манастира Санта Кроче.

Тя покровителства археолозите, променилите се, трудните бракове, разведените хора и императриците.

Свети Константин Велики

Константин Велики е може би най-известен с това, че е първият християнски римски император и е обявил Рим за християнски град. Неговото управление е повратна точка за християнската Църква. През 313 г. Константин обявява толерантност към християнството чрез Медиоланския едикт, който премахва наказанията за изповядване на християнството (вследствие на които мнозина стават мъченици в предходните гонения на християни) и възвръща конфискуваната църковна собственост.

Въпреки че подобен едикт е издаден още през 311 г. от Галерий, тогава август от тетрархията, дългото управление на Константин, покръстването и покровителството над Църквата променят статуса на християнството в империята. Точно заради това той е наречен Велики.

Учените спорят относно това дали Константин е възприел християнството от своята майка Елена на младини или го е приемал постепенно в течение на живота си. Константин е на над четиридесетгодишна възраст, когато най-накрая се обявява за християнин. Пишейки до християни, Константин дава да се разбере, че той дължи успехите си единствено на закрилата на Всевишния християнски Бог.

По време на своето управление, Константин подкрепя финансово Църквата, строи разнообразни базилики, дава привилегии (например освобождаване от определени данъци) на духовенството, назначава християни на високи постове и възвръща собственост, конфискувана по време на Голямото гонение при Диоклециан. Най-известните му строителни проекти включват Църквата на Божи гроб и старата базилика „Свети Петър“.

Управлението на Константин установява прецедент по отношение на позицията на християнския император в Църквата. Константин смята себе си за отговорен пред Господ за духовното здраве на своите поданици и поддържането на правата вяра за свой дълг.

За Константин императорът не определя доктрината – това е право и задължение на епископите, – неговата роля е да прилага доктрината, да изкорени ереста и да поддържа църковно единство. Императорът осигурява правилното почитане на Господ в империята си, докато в какво се състои правилното почитане се определя от Църквата.

През 316 г. Константин е съдия в един диспут в Северна Африка и заклеймява ереста на донатизма. През 325 г. той свиква първия Вселенски събор в Никея, който заклеймява арианството и формулира доктрината за Светата Троица такава, каквато я познаваме днес. Съборът в Никея по традиция бележи края на Раннохристиянската ера.

Според приблизителни пресмятания, още по времето на Константин около десет процента от населението на Рим вече са християни, като този процент е дори още по-значителен при военните и гражданите.