06кметството

Нестинарството е част от езическото минало по нашите земи. Счита се, че то е било практикувано от древните траки в чест на бога на слънцето известен в митологията като Загрей или Сабазий. След приемането на християнството обредът се запазва в Странджа, където според историците местното население не се е променяло от векове, а новопридобитата религия е пречупена през призмата на старинните вярвания. Именно тази автохтонен произход прави християнските светци кръвожадни, те искат да им се коли жертвено животно дори и по време на пости.

06огън

Нощта на 3 срещу 4 юни е сакрална за Странджа, защото тогава там се почита старостилният ден на Св.Св. Константин и Елена. Техните икони, заедно с тази на Св. Илия са единствените разрешени за носене от нестинарите. Това е и причината за нестинарския огън в Българи, към когото тази година се бяха отправили над три хиляди души, в това число и представители на четири тамплиерски командерии, сред тях и пазарджишката, носеща името на въвелия християнството като основна религия римски император и майка му Елена.

 

Традицията повелява церемонията да започне още рано заранта, когато  се „обличат“ нестинарските икони. Тази на Св.Св. Костадин и Елена се обича в ярко червен плат, обшит със стари сребърни пари и украсен с цветя. Иконата на Свети Илия винаги е облечена в черно. Провежда се шествие из селото, а иконите се носят към аязмото на Св. Константин от трима юноши, след което се провежда ритуално измиване на дръжките им.

06нестинари2

 

Привечер епитропът (църковен настоятел) и нестинарите отиват в параклиса Св. Св. Константин и Елена, след което вдишват тамяновия дим и се молят пред иконите. Тогава водата от извора се приема за най-лековита през годината. След като се свечери, пред параклиса идват всички хора от селото, както и музикантите – гайдар и тъпанджия.

 

Изпълняват три специални мелодии в точно определено време.

06нестинари5

 

Първата се изпълнява по време на предвижването от параклиса до жаравата, втората по време на самото ходене по огъня, а последната се свири накрая, като носи наименованието „Костадинско“ хоро. След като иконите са осветени и селото е обиколено, нестинарите се прибират в параклис (наричан конак). Там се пазят иконите на Св. Св. Константин и Елена и прекарват времето до вечерта и слушат непрекъснатото биене на тъпан, след което изпадат в транс.

06странджа3

 

Достигайки жаравата с танца си, нестинарите навлизат в кръга с подвиквания. Носят в ръцете си икони, кърпи, кандила. В същото време на площада се пали огън, който се поддържа от най-стария нестинар или нестинарка (те обикновено са на възраст, при която вече не играят).

06странджа2

На свечеряване огънят вече започва да се разстила за жаравата. Тя е с диаметър около два метра и дебелина пет-шест сантиметра. В нея първи пристъпват най-старите практикуващи нестинари, които преди това обикалят жаравата три пъти, а след това я минават на кръст. Едва след това започва и истинският танц – нестинарките навлизат в огнения кръг с пронизителен вик.

Те пресичат жаравата като натискат стъпалата си във въглените и продължават да викат. Танцьорите танцуват, държейки украсената с цветя икона на светите Константин и Елена. Нерядко изпадналите в транс правят предсказания. Постепенно танцът става по-бавен, движенията на нестинарите са по-спокойни и накрая танцът завършва. Когато приключи ритуалът, всички се хващат на Костадинското хоро за здраве.

Забележително е, че след него нестинарите нямат рани или изгаряния по краката. И в това се състои най-голямата магия на нестинарството.

06нестинари1

06нестинари4

Общото между тези двама светци и езичеството е трансформацията на старинния култ към майката Земя и нейния син Слънцето, които са намерили своите антиподи в жената открила христовия кръст и нейният син – император Константин.

Нестинарство се е практикувало само от „нестинарски“ фамилии, но имало случаи, когато в транс изпадали и някои от присъстващите на обреда. Тази година в Българи имаше над двадесет мераклии да пробват способностите си.

Вижте част от ритуала – ТУК и ТУК