Д-р Димитър Гачев който лекува болните в Драгор и Ветрен и влезе в Топ – 10 на личните лекари у нас, вече може да се похвали и със „Славейкова награда 2016″.

Кариерата на талантливия лекар започва в пазарджишката „Бърза помощ“, а решението да стане личен лекар в Драгор, а по-късно и Ветрен взема след началото на реформите в здравеопазването в края на деветдесетте години на миналия век.

Лекарят пътува ежедневно, тъй като живее в Пловдив, но наред с изслушването и решаването на здравословните задачи, които поставят пред него пациентите, намира време и за мерената реч. Усетът му към художественото слово е от както се помни, но едва през 2005 г. се осмелява да публикува творбите си. От тогава насам е носител на над десет национални поетични награди. Лауреат на „Яворови дни“ (Поморие, 2006), Мелнишки поетични вечери (2005), „Магията Любов“ (Казанлък, 2008) и др.

Автор на стихосбирките „Сто“ (2006), за която получава наградата „Добромир Тонев“, и „Планина за сбогом“ (2008). Има публикации в периодичния печат, произведенията му са превеждани на френски и италиански. Член на Дружеството на писателите – Пловдив. Организатор на конкурса „Думи в цвят“ (гр. Пазарджик) за произведения на изобразителното изкуство по текстове на интернет поети. Пише и проза.

Ето и наградената творба:

След третата сигнална система
В къщата до дерето
снощи черната се окучила.
Седем палета – ръжени земели
около празнично блюдо.
Вените им прозират,
очите им още гледат в утробата,
за нас – като недовършени,
за черната – като кучешки хора.
Стопанката ги усетила, усмихнала се широко,
сякаш се ражда внуче,
или са знак отгоре.
Преброила ги – седем.
Изобилна година.
Ако я питаш за внуците – не знае точно колцина са.
Сега гледа мъжа си. На количка, безговорен.
Все още иска да пие, друго почти не помни.
Тя отдавна е свикнала, уби с тоягата двете,
другите три гребна с ръжена
и ги хвърли в дерето.
Остави две, от милост към черната,
да не се вампиряса.
Утре ще хвърли и тях.
Да я прощава всевластния!
Където един грях, там и седем!
Ще знае къде е причината,
ако нещо се поболее.
Стопанката е богобоязлива.
Има и мъж за гледане.

Димитър Гачев