Видовден – празникът, познат още като Вида се почита днес, за да се предпазим от градушка. В традиционната култура и фолклор двамата светци Вартоломей и Елисей са представени като братя на Вида. А тя – Вида „види“ пакостите, които са сторили двамата светци и ги наказва. В народната митология Вида е своеобразният образ на възмездието. Тя разделя правото от грешното, а денят се приема като еманация на Страшния съд.

Може да се търси връзка между действията на Вида спрямо братята й и народните вярвания, че градушката, както и другите природни бедствия, идват като Божие наказание за извършен грях.  Хората вярват, че дори и да има забавяне на правдата, тя идва на Видовден и тогава сметките се уреждат: „Господ бави, но не забравя!“. Прието е, че на този ден не трябва да се подхваща никаква работа, за да не се разгневят светците градушкари. Видовден се празнува също за здраве на очите и против слепота. Позната е практиката момите да изнасят от раклите чеизите си и да ги простират по оградите, за да ги види слънцето, съседите и ергените. Видовден е свързан и с култа към слънцето. На празника хората стават рано, за да видят как изгрява слънцето. Вярва се, че това ще ги направи здрави и весели.

Именден днес празнуват носещите имената Видо, Вида, Виден, Виделина и техни производни.