В българския църковен календар има три големи Задушници. Тези съвместни помени се правят в събота – седмица преди започване на три от постните периоди през годината. Това са Голяма задушница (преди Месни Заговезни, 8 седмици преди Великден), Черешова задушница (преди Петдесетница) и Архангелова задушница (преди Арахангеловден).

И трите задушници са подвижни спрямо дните в календара, защото се правят винаги в съботен ден. И тъй както Възкресение Христово, най-големият християнски празник, е с променлива дата (в зависимост от първото следмартенско пълнолуние), променливи са и всички празници и обичаи, свързани с Великден. Постоянно само е времето между Задушница в месопостна събота и Задушница в събота преди Петдесетница – точно 15 седмици.

Съботният ден преди Петдесетница, една от големите Задушници, Черешовата, тази година се пада на 18 юни.

Народното поверие гласи, че на Възнесение Господне (Спасовден) Господ прибира душите на покойниците, пуснати на свобода на първия Велик Четвъртък. Входът на Царството небесно е отворен и затова на този ден усърдно се молим през него да влязат починалите, както и за опрощение на греховете им.

На Задушница камбаната бие траурно, като с отмерения си удар напомня за неотклонната грижа за мъртвите. В храмовете се служи заупокойна молитва за починалите, последвана от обща панихида.

На Черешова задушница се ходи и на гробищата, палят се свещи и кандила, поставят се цветя, преливат се гробовете с вино, кади се над тях с тамян, носи се жито, и в израз на вяра във възкресението се разчупва обреден хляб. Раздава се донесеното за помен с „Бог да прости“.

Тази Задушница народът ни нарекъл черешова, защото това е най-популярният плод през този период и обикновено се прибавя към поменателните трапези.