Стефка Венчева, PZdnes.com

С настъпването на лятото мисълта за море става все по-натрапчива, но това, което искам да ви разкажа е приказка, която всеки може да си подари. Стига да иска да отдели ден от отпуската и да прескочи от Созопол, Бургас, Царево или Китен до Малко Търново, което е на седемдесет и три километра от Бургас.

Ден първи

В 7.30 ч., в прохладното слънчево утро на 3 юни, двадесет и шест души от Пазарджик, Казанлък, Стара Загора и София се наслаждаваха на първата чаша кафе в центъра на Пазарджик. Очакващи с нетърпение да поемат към далечното странджанско село Българи.

В почти същия час в тамошната черква „обличаха“ иконите на светите равноапостоли Константин и Елена в червени ризи, а на свети Илия в черна. Същата вечер там нестинарите играят върху огъня в чест на своите покровители – св. Илия, св. Костадин и св. Елена.

Точно в осем групата ни пое към магистралата, а от там се отби в посока Хасково, за да достигне до първото място от маршрута си. Село Каснаково се слави със своя Нимфеум, построен през II век. Светилището на горските митични обитателки е разположено в местност, която с нищо не подсказва, че крие такава тайнствена легенда. Преди повече от седемнадесет века там живеели Тит Флавий Есбенериус и красивата му съпруга Клавдия. Те били местните наместници на императора.

IMG_1471

Това разбира се им донесло и облаги като просторна вила, с огромна градина, в която имало разположен малък амфитеатър, където те се наслаждавали на драмите разигравани от актьори. Точно до него Тит Флавий решил да построи нимфеум, тъй като в единия край на градината бликал извор, според местните – лековит. Нощем там излизали самодиви и се къпели във водите на аязмото. Когато започнал градежът Тит Флавий започнал да сънува все един и същи сън. Красива нимфа изплувала от извора и му обещавала безсмъртие и вечна любов.

Той безкрайно обичал съпругата си и отпращал неземно красивото създание. Нимфата не отстъпвала, тя се появявала всяка нощ, в продължение на месеци. Когато нимфеумът бил направен, призрачната тракийска красавица се появила за последен път. Тя отново предложила любовта си на Тит, но той бил категоричен. Тогава точно над извора се появил огромен камък, а в него и днес въображението на посетителя вижда вкаменената хубавица.

IMG_1481

Никой не знае къде точно е погребан Тит, нито красивата му съпруга, но самодивата все още посреща странниците и ги дарява с каменната си усмивка, протегнала ръце.

IMG_1497 20160603_123155

Следващата ни спирка е в тракийската гробница край Александрово. По пищност и изящност, тя не отстъпва на Казанлъшката. Копието, което днес посреща посетителите е в непосредствена близост до оригинала, който се вижда през витрините на туристическия комплекс в местността Рошавата чука. Комплексът е построен с дарение от Япония, по времето на президент Георги Първанов. Гробницата е строена през IVв. пр. Хр., но в нея не е изписано името на владетеля, който е намерил своя вечен покой в нея. Била е ограбена още в древността.

След няколко снимки за спомен групата ни се отправя към Узунджово, където освен за известния в цяла Европа Узунджовския панаир ще се натъкне и на джамията превърната в християнски храм. Тя също е обвита в легенди и макар строена, след като траките били само отдавнашен спомен, крие в себе си редица загадки.

20160603_110220

На западната ѝ стена са изсечени звездата на Давид и розетка, която напомня Цветето на живота. По време на панаира в Узунджово, където се пресичали Изтокът и Западът, храмът посрещал странници от всички краища на света. Мястото е много интересно и ако се отплеснем да разказваме за него, ще отнемем много от възможността сами да видите и чуете онова, което то крие. Ще добавим само, че се предполага, че майсторът въздигнал, тази изключителна за времето си постройка, се е казвал Лалю Кръстев. За това се съди от лале, до което е поставен кръст. Но не бързайте да бъдете сигурни. Лалето е и символ на Османската империя.

IMG_1567

IMG_1554

След преминаването на живописен горски път се озоваваме на отбивката за Малко Търново, но поемаме в посока Българи, където вече е запален нестинарският огън.

IMG_1584

Селото ни посреща с аромат на кебапчета и захарен памук. Купчини печен слънчоглед, разноцветни локуми, сергии с всевъзможни сувенири и дрехи допълват усещането за истински панаир. Над три хиляди души от цялата страна гледат като хипнотизирани жаравата, бутат се и търсят най-доброто място за наблюдение на наближаващата церемония.

IMG_1596

Тя не закъснява. С тъпан и гайда нестинарите предвождани от икононосците идват на мегдана и три пъти обикалят храма, преди да се втурнат към огъня. Миризма на тамян завладява пространството. Млад мъж разпръсва въглените и жаравата е готова да погълне ходилата, на изпадналите в транс мъже и жени. Те поемат иконите и с бавни стъпки се отправят към кладата. Ходят по въглените и извиват телата си, сякаш политат.

Когато всички обхождат жаравата се отдръпват и подреждат за Костадинското хоро. Тогава към въглените се втурват мераклии да пробват способностите си. Някои от тях успяват. Други си тръгват с наранени стъпала. Но пречистени и изпълнени с удовлетворение, че са успели да сбъднат мечтата си.

Ден втори

Очаква ни Малко Търново. Градчето, което е в непосредствена близост до границата с Турция прилича на малък резерват за чудатости. В него като гъби по склона надничат старовремски къщи, които се оказват сградите на местния Исторически музей.

17нестинари

В миналото там живеели чорбаджиите на селото, които са изиграли изключително важна роля в Национално – освободителното движение на този български край, вкусил истинската си свобода едва през 1913 г. И от тогава насам, тук сякаш времето е спряло. То няма начало и край. То е едно и също. Като човеците населявали тези земи. По думите на една от екскурзовода в този край на България населението носи гените на древните траки. Тук никога не са идвали нови маси от хора. Именно тази автохтонност е способствала да се запазят древни знания и обреди, които съвсем естествено се преливат в християнството и съществуват до днес.

IMG_1676

Тук е и царството на някогашния младок – археолог Александър Фол, който чрез разкопките си в края на 70 -те, отгръща една нова и неизследвана страница от човешката цивилизация. Времето на Загрей и Сабазий. Музиката на Орфей и Евредика и всички мегалитни паметници, които създават една нова наука – Тракология.

IMG_1689 IMG_1740

На площада в Малко Търново няма почти никого с изключение на нашата група и още толкова туристи, които пост фактум научаваме, са от фейсбук групата „Виделей“, създадена от езотерика Асен Асенов – Хермес.

След като се запознаваме с миналото на града и същината на нестинарските обреди сме готови да поемем към гробницата на Бастет и Мишкова нива.

IMG_1745

Пътят до там е възможен само пеш или с УАЗ – ка, която гостоприемно ни полюшва в утробата си, докато преодоляваме близо три километровата отсечка до призрачната пещера.

IMG_1751

Откриваме котешката муцунка върху скалите и вече сме готови да изслушаме разказа за египетската принцеса, която по думите на местния екскурзовод има тракийски корени. Истината е, че започваме да приличаме на македонците в определени моменти, но може би точно така се привличат туристи. А историята е доста интересна.

IMG_1754

 Едва ли има човек, който не е чувал за това, че гробницата е открита от експедиция заръчана от Людмила Живкова, с благословията на Ванга. Това се случва три месеца преди кончината на Живкова, а смъртта ѝ слага край на проучванията. Разкопките се наблюдават пряко от дипломата и дясна ръка на дъщерята на Първия – Кръстьо Мутафчиев, който по това време е шеф на отдел „Културно и историческо наследство“ в Министерство на културата.

IMG_1757

Мястото е отразено на стара кожена карта, която притежавал местен иманяр на име Мустафа. По някакъв начин той успял да се добере до Живкова и да я убеди, че под скалите освен несметни богатства се крие и древно знание, което може да послужи за просперитета на страната. Ванга е била скептична, тя обяснила, че в планината се крие саркофаг, а в него е положена египтянка, заедно с нея в каменния ковчег бил положен и скиптър, изработен от извънземна материя. Именно той бил разковничето към връзката с други народи и светове извън пределите на нашата планета.

По време на експедицията били преместени тонове пръст, за да се достигне до отвора на пещерата видима и днес. Картата сочела, че галериите водят към вътрешността на огромна пирамида, в която се намирал саркофагът. Но времето не стигнало да се направи подобно разкритие. По време на експедицията били отворени само част от галериите, които водели към вътрешността. Според мнението на хора участвали в разчистването им по стените на галериите имало надписи наподобяващи египетските йероглифи. След смъртта на Людмила Живкова обаче всичко свършило. Участниците в експедицията се завърнали, а мястото било заровено, галериите запълнени с бетон. Нещо повече с мрежа бил заграден районът на пещерата и с това била поставена точка на издирването на извънземни по нашите земи.

Дали мястото е наистина магично? Да, твърдо отговарят хората от Малко Търново, както и тези, които твърдят, че са свръхсетивни.

Нещо повече има поне седем души, които и днес твърдят, че са имали досег с извънземна цивилизация именно на това място. Това са хората от кръга на бургазлията Асен Асенов – Хермес. През 2012 г. стават свидетели на необичайно явление. В нощта на пети май, те наблюдават появата на триъгълници и сфери от плазмена материя в непосредствена близост до входа на гробницата. Изпадат в шок, а в момента, в който се окопитват и решават да снимат всичко изчезва.

Другата важна подробност за местността е тази, че в нея, по времето на древните траки, около пет хилядолетия преди Христа, тук е имало рудници, от тях се добивало и злато. Вече е доказано, че златните предмети от Варненския некропол са били изработени със злато открито от тукашните миньори.

20160604_144239

Почти на бегом изкачваме връх Градище, който е най-високият в Странджа планина и се връщаме към УАЗ -ките, за да се доклатушкаме до Мишкова нива.

17мишкжова

Мястото е вълшебно. То те кара да затаиш дъх и да си представиш как облечените в бели роби жреци са пристъпвали по белия мрамор и са извършвали своите жертвоприношения, как са дарявали на боговете вино или кръвта на млади животни. Тракийските жреци не са принасяли в жертва хора, бърза да ни успокои екскурзоводката. Но тракийските богове са били кръвожадни, толкова много, че такива станали и християнските светци в този край. Дори и по време на пости, по време на панагир (така тук наричат съборите в чест на определен светец) се коли животно и се прави курбан.

IMG_1684

Входът на храма е бил украсен с красив фронтон, който понастоящем се намира в двора на музея в Малко Търново. На него са изобразени две длани, а между тях има щит и копие. Посланието все още не е точно разгадано, но напомня поразително с позата на дланите за Голямата тамплиерска благословия. Счита се, че храмът първоначално е бил долмен, а по-късно е преустроен в днешния си вид.

С приемането на християнството част от мрамора бил свален от населението в Малко Търново и с него бил настлан храма. Това не е случайно, вярва се, че камъкът поема вярата и надеждата на богомолците, и тя се наслоява в него през вековете.

В храсталаците от време на време се появяват гущерчета, а пилетата чуруликат в клоните на дърветата. Според екскурзоводката гората била млада, само от сто години, а комплексът е бил в употреба доста преди зората на новото летоброене.

След като се връщаме в Малко Търново сме готови да се отправим към последното за деня място за посещение – могилният комплекс в местността Пропада, разположен на 3 км северозападно от градчето.

IMG_1855

Пропада е великолепен образец на тракийската култова архитектура, състоящ се от над 40 могили – плоски цистови гробове и шест каменни гробници, разположени на 1 км. дължина и 60 м. ширина. През комплекса минава стар тракийски път, свързващ Странджа с древния Константинопол.

Могилният комплекс е открит през 1979 г. и е датиран към ІV – I в. пр. Хр. Своеобразният „град на мъртвите” е функционирал през елинистическата и римската епоха, до ІV век от новата ера. В част от изградените от мрамор гробове са открити древни монети, поставяни под езика на мъртвите, за да могат те да платят на Харон – лодкаря на подземното царство за преминаването си през подземната река Стикс. В местността са открити четири различни типа гробници и цистови гробове, уникални по начина на градеж – използвани са методи, характерни за много по – ранната тракийската мегалитна култура от ранножелязната епоха.

Ден трети

Тръгваме към водопада Докузак. Наречен е така, защото в него се вливат води от девет планински потока. Докуз на турски значи девет. Гледката е живописна и допълнена от ромона на водата определено води до пълен релакс. В близкия навес, построен от добри хора се мъдри сакралният надпис – „Сашо и Ганчо бяха тук“.

17докузак 17докузак1

След това се отправяме към селото, известно като любимо за мигрантите, защото е само на четири километра от границата с Турция – Бръшлян. Църквата е вкопана в земята, каквато е била традицията при градежа на православни храмове по време на Османското иго. Височината им не трябвало да надвишава височината на конник. В нея е създадено и килийно училище, а по искане на турските власти, мъжете и жените стоели отделно в храма.

От 1982 г. цялото село Бръшлян е архитектурен и исторически резерват като в него са запазени автентични къщи, характерни за странджанската архитектура от 18 – 19 век. 76 къщи са архитектурни паметници на културата, като девет от тях — с национално значение. Смята се, че най-старата къща в селото е строена през седемнадесети век.

С усилията на местното Дружество за защита на природното и историческо наследство „Бръшлян“ и кметството са реставрирани килийното училище (функционирало през 1871 – 1877 г.), параклисите „Св. Пантелеймон“, „Св. Петка“ и „Св. Лефтера“, камбанарията на църквата „Св. Димитър“ (края на 17-ти век) и е организирана етнографска сбирка и музей на открито на традиционното земеделие. На няколко километра от селото има следи от долмени и тракийски светилища.

Следобедът е отреден за древното скално оброчище наречено Индипасха. Според устно предаваната легенда от жителите на с.Сливарово разказва, че след столетия на забрава, изворът с лековитата вода бликащ изпод скалите на култовото място случайно е открито от собственик на сляп бивол. Животното служило на стопаните си дълги години, но остаряло и ослепяло. Собственикът, не искал да умъртвява остарялото животно, затова го пуснал на свобода в гората. Няколко дни след като бил пуснат на свобода, биволът се завърнал прогледнал.

Минало известно време и поради старостта животното отново ослепяло. Така, няколко пъти се повтаряло чудодейното „проглеждане“ на бивола, докато собственикът му решил да го проследи, за да разбули мистерията. Така стигнал до скали, в чиято основа се процеждала вода, която се събирала в малко езерце. Така „тръгва“ и вярването за „живата вода“, която лекува болести и изцерява недъзи. Вярата, че древното култово място лекува болести, кара хората, които идват край Индипасха търсейки изцеление, да закачат парчета от дрехите си по дърветата и да ги закрепят между камъните. Дрехата трябва да „виси“ във въздуха, да е нито на земята, нито във водата, за да може болестта да остане в ничието пространство.