Всички православни християни отбелязват днес слизането на Светия Дух. Малцина обаче са запознати със случилото се преди близо две хиляди години и какво означава то. Приема се, че в петдесетия ден след Иисусовото Возкресение, когато се отбелязва празникът на Светата Троица, над апостолите бил спуснат Светият Дух. Първоначално той слязъл в душите на апостолите Христови, а посредством словото им и писанията им е достигнал до всяко християнско сърце.

В момента на слизането спират да важат законите от Стария завет, Дух Светий, ­ „Духът на истината“, „Дух на премъдрост и откровение“, слизайки над апостолите, начертал вместо Синайски, нов Сионски закон, за който предсказал пророк Исаия , не върху каменни скрижали, а върху плътени скрижали на сърцето“. Вместо Синайския Глас, законополагаща станала Божията благодат, подаваща сили за изпълнение на закона и оправдаване за вярващите не по дела, а по благодат.

„Както в древност Моисей начерта закона, така благодатта изложи ясно величието на Закона на Новия Завет,
като го написа в сърцата на апостолите.“ (Канон на Светия Дух, песен 5-а)

Блажени Иероним пише:“Синайското законополагане и Сионското законополагане бяха в петдесетия ден след Пасха. На Синай земетресение разтърси планината, на Сион беше разтърсен домът на Апостолите. Там сред пламъци и светкащи мълнии се чували гръм и глас бурен: тук във вид на огнени езици „бил шум от небето, като раздвижен бурен полъх“. Там тръбен звук огласил словата на Закона: тук устата на Апостолите били Евангелска тръба“.

На Св. Петдесетница вечерната служба се съединява с утринното богослужение (след св. Литургия се извършва вечерня), защото молитвите за изпросване даровете на Светия Дух са коленопреклонни, а до Петдесетница в знак на духовна радост, на богослужението не се коленичи. В молитвите на този ден измолваме също Господ да помене всички починали наши родители и братя. На Великия прокимен: „Кой Бог е велик като нашия Бог? Ти си Бог, Който вършиш чудеса.“ – от олтарните двери се хвърля орехова шума към богомолците. Шумата напомня за огнените езици над главите на апостолите. Вярващите отнасят тази шума по домовете Си за благословение.

От тогава насм започвало да тече времето, в което човечеството трябва да промени своя мироглед. Да се очовечи и да забрави поговорката от Стария завет – „Око за око, зъб за зъб“. На практика Иисус Христос внася новия закон за любовта, милосърдието и прошката.

В Новия завет е написано и това, че в неизвестен за нас ден и час, ще бъдем изправени пред Божия съд, но преди това, от нас ще бъде взет Светият Дух. Така както е бил спуснат. Само онези, които носят Христос в сърцето си, които се съветват с него в мислите си, ще имат възможност да продължат този мислен контакт.

Според пророците последните времена вече са настъпили. В тях не се спускат нови души на земята. Може би това е една от причините за все по-трудното зачеване на деца? – гадаят вярващи. Но е важно да се знае, че времето за промяна на светогледа е ограничено и може би изтича, а Петдесетница и Св. Дух всяка година ни връщат към тези размисли.