Почитаме един от любимите летни празници – Еньовден, утре. Много от поверията и обичаите в този ден са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.

На 24 юни  Православната църква чества рождението на св. Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат. Св. Йоан Кръстител е наричан още Предтеча Господен заради това, че подготвил пътя за появяването на Спасителя, а по-късно сам го кръстил във водите на река Йордан. Според народните вярвания, на Еньовден започва далечното начало на зимата – казва се: „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“.

Вярва се, че преди да „тръгне към зима“, слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. Казват, че жени – баячки, магьосници, отиват на чужда нива, събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един стрък и това е царят на нивата. Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на нивата на този, който е поръчал „краденето“. За предпазване от такова „открадване“, срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери „житомамницата“ вече „обрана“.

Понякога стопаните в нощта срещу Еньовден отиват на нивите си, за да ги пазят от „мамници“. Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал — забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „хаталия“, „аталия“ (лош ден) и се вярва, че „Свети Еньо“ ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

Най-разпространеното вярване е, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце.

Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце: жените – баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ – за всички болести и за „болестта без име“.  Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, то еньовските билки се използват за лекуване на хората.

Имен ден празнуват всички с имената: Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.