Ако за първи път си в това благословено село има точно пет места, които със сигурност трябва да посетиш.

1. Храмът „Св.СВ. Петър и Павел“ – Той съществува и по време на Априлското въстание, в него ще откриеш неповторимата атмосфера характерна за Възраждането. Разгледай го непременно, защото заради местоположението си, високо в планината, той не е нисък и скрит като останалите православни храмове.

2. Бековите скали – До там трябва да направите около час преход. Ясно се очертава дълбоко вкопаната долина на река Въча, вижда се едноименният язовир, отвъд него е Чернатица, с върховете Модър и Персенк. А който реши, че гледката не си струва, спокойно може да преяжда с боровинки под дебелата сянка на смърчовете. Преди да стигнеш до Бековите скали ще видиш параклиса „Св.Илия“, след него се намира заслонът на ловците –  Велювите ливади.

3. Връх „Света Неделя“ – невероятно място, което все още пази следите от най-древните заселници по тези земи – древните траки. Освен параклиса с името на светицата, който се намира в началото на селото, от върха пред вас ще се открие невероятната гледка към платото, там ще видите и оброчен камък от преди двадесет века. - ТУК

4. Куполните тракийски гробници – Повече за тях ще намерите ТУК

5. Мандра „Равногор“ – Това не е платена реклама. Започвам с тази уговорка, защото повечето хора смятат, че когато пишеш за частна фирма, това непременно е обвързано с финикийски знаци. В случая ви обръщам внимание на нещо, което наистина си струва да посетите. Не за друго, а защото можете да си купите продукти произведени от местно мляко и с местни билки. Това е запазената марка на тази мандра.

Още за Зеления Рай

Според изследвания на НАСА землището на село Равногор и в радиус от 40 км около него притежава най-чистия въздух на Балканския полуостров. Равногор е бил култово селище на траките, за което свидетелстват могилите им — във и около местността „Чемериката“ в южната част на землището.

Има и пещера, намираща се в североизточната част на селото — зад връх Света Неделя, който също е бил едно култово място за траките. Пещерните образувания там не са изследвани достатъчно. Равногор е създадено върху земите на древните траки, свидетелство за което са могилите, намиращи се в землището на селото.

Първото име на селището датира от времето на османската власт и то е било Кория („гора“ на български). То се получава с признаването на Равногор като административна единица в турската империя през 1777 год. Заради това, че турците не могли да потурчат тогавашните жители, те ги наричат „аксии“ (твърдоглав), а селото Акси Кория.

След Освобождението с решение на общинския съвет името е сменено на Ясъ Кория („Равна гора“). То е запазено до 1934 год., когато с постановление на Министерски съвет е преобразувано в Равногор. Основен поминък било земеделието и животновъдството. Отглеждали се овес, грах, фасул, царевица, леща и картофи. От животните важно място заемали овцете, конете и кравите. Населението на Равногор е изцяло християнско и към 13.09.2005 г. наброява 905 жители.