В петък: Посланикът на Израел идва заради „Израел – Моят Възлюбен“

Таня СТОЯНОВА

Идеята за Фестивала „Израел – Моят възлюбен” се заражда още през пролетта на 1998 г., когато група българи, между които е и Екатерина Тодорова от Пазарджик, посещават Международна Конференция в Ерусалим, посветена на 50 годишния Юбилей на държавата Израел. Мотото на тази конференция е „Израел – Моят  възлюбен” и се организира от Международната Организация „Християни – приятели на Израел”.

Пристигайки в Ерусалим тя усеща, че се намира на място пропито с любов, че е попаднала в земята, пазеща ревниво спомените за възвисената Личност на Богочовека Исус Христос. От този момент нейният живот се променя. Еврейските песни пленяват сърцето ѝ. Там тя осъзнава, колко специален е еврейският народ за Бог, разбира, че Бог обича всички нации и народи, но сърцето Му е дълбоко посветено на евреите, в чиито корени се крие неговият земен живот.

През 2000 г., заедно с Митка Атанасова – Председател на „Християни – приятели на Израел“, организират среща между християни и евреи от градовете Пазарджик и Пловдив. На следващата 2001г. тя посещава  еврейските общости в много градове и още същата година се провежда Първия Фестивал на еврейската култура, който на третото си издание придобива Международен характер.

На този фестивал присъстват 222  евреи и 350  християни от различни градове и села.  Почетен гост на Фестивала е Н.Пр. Емануе Зисман, посланик на държавата Израел в България по това време, както итогавашният кмет на Пазарджик д-р Иван Колчаков. Основни спонсори на този фестивал са Алека и Джордж Драготас от Гърция. Гост от Израел е Сало Капуста, управител на еврейска комуна.

Първоначалната цел на този фестивал е подкрепата на християните от България към еврейския народ, също така да се подчертае и единството между двата народа – еврейският и българският. Постепенно в него обаче, се включват много повече хора от различни краища на света.

На 6-я фестивал вече  присъстват представители от 14 държави.

Фестивалът вероятно достигна своята кулминационна точка, тъй като сега се провежда в 2 последователни години и се планира това да бъде последният фестивал в този му вид.

Тази година се очаква да пристигнат гости от Израел 17 човека, от Англия 15, от Украйна 9, от Гърция, Финландия и др. Ще присъстват евреи от почти всички български градове, в които има еврейски общности.

Еврейският народ е много специален народ, не само за Бог, но и за целия свят, защото оттам дойде християнското учение, обхванало една трета от цялото човечество; оттам дойде Свещеното Писание до нас – Библията;чрез евреите дойде и самият Господ Исус Христос.

Всеки, който е посетил Израел и светите места, иска непременно да се върне отново. Там човек се усеща по един особен начин поради Божието присъствие и точно това прави Израел специално място.

Аз самата съм посетила Израел и съм ходила по светите места, но и много хора преди мен са плакали, когато са ми разказвали за посещението си там.

Още от първото издание на Фестивала са присъствали Лика Ешкенази с Дулсе Канто, Етиен Леви, вече за трети път присъства Арик Давидов – световно известен тромпетист и изпълнител на шофар. Той произхожда от български евреи и е трето поколение тромпетист. Солист е на Оркестъра на  израелската Държавна филхармония. За трети път присъстват и танцьори от ТС „Симха” (Радост) от Киевската еврейска месианска общност в Украйна. На всички фестивали са присъствали посланиците на Израел в България, а миналата година участва Изпълнителният Директор на Християнското Посолство в Ерусалим, д-р Юрген Бюлерзаедно със своята съпруга – Весна Бюлер.

Сега На Седмия фестивал очакваме с голямо вълнение Председателя на Еврейския Месиански Алианс в Израел Ханан Лукатц, както и Зам. Председателя на Междуцърковния Съвет в Украйна и Главен равин на Кемокиев – Борис Саулович Грисенко.

Участниците от Стара Загора

През 2015 г.,ние, ХЦ „СИОН“, сформирахме танцова група за еврейски танци и на VI фестивал представихме танцовата композиция „Единство”. За наша радост, танцът беше приет много радушно и ни накараха да го изпълним няколко пъти. Сега вече сме подготвили 4 танца. В момента подготвяме нов танц с български и еврейски ритми. Надяваме се, че ще зарадваме публиката.

В старата част на Ерусалим близо до западната порта, Яфа гейт–има стенопис: „Цвете с три листа и с голяма тичинка в средата. Върху нея с детски почерк е написано: Ерусалим. Върху трите листенца, които обграждат тичинката е написано: Европа, Азия и Африка. Рисунката изглежда детска, но посланието, скрито в нея е послание на мъдрец. Ерусалим е центърът не само между трите континента, но на цялата земя. Безброй пътища като артерии свързват Ерусалим с най-отдалечените кътчета на света. Това, което се случва в него, се отразява върху живота на цялата световна общественост. Наистина Ерусалим е едно чудо, създадено от Бог, за да напомня за вечната слава на Създателя – Всемогъщия Бог, Ел Шадай. А дружбата между нашите два народа – българският и еврейският е изначална – родена от Господа и скрепявана от Него през вековете. Това е посланието на нашия най-нов танц „Дружба”, което искаме да предадем и на всички присъстващи в зала „Маестро Георги Атанасов”.

Интересен е фактът, че още на първия фестивал са взели участие деца от Стара Загора, балетната група „Болеро” с ръководител Алида Бонева, които са грабнали сърцата на публиката с композицията „Не се обръщай назад”. В композицията се разказва за деца, попаднали в газова камера на концентрационен лагер. Целият танц е бил много вълнуващ, но когато най-малкото момиченце запява на иврит, всички евреи в залата запяват заедно с него. Картината е неописуема. От пепелта израства цвете, което символизира децата, бъдещето на земята. Идеята, която танцът разкрива е, че нищо не е забравено, историята се помни, за да не се повтарят грешките и че животът продължава. Цялата публика става на крака, дълго аплодира децата и тяхната ръководителка. Божието присъствие е толкова осезаемо, че не само хората в залата, но дори и децата зад кулисите се разплакват.

Когато извикват танцьорите отново на сцената, горещи сълзи на състрадателност към жертвите на Холокоста сплотяват в едно зрители и участници – деца, млади и възрастни. През тази година, Алида Бонева има юбилей и много бих искала да използвам случая и да я поздравя. Да ѝ пожелая здраве и още по-големи творчески успехи, да ѝ кажа, че нищо не е забравено, че сме й благодарни за дълбоката следа, която е оставила не само в живота на децата, но и в сърцата на всички онези, които са присъствали на 1-я фестивал „Израел – Моят възлюбен“, както и в културното наследство на нашето общество.