Невероятният глас на голямата Валя Балканска ще се разлее в местността Св. Илия край Равногор тази събота. Тогава ще започне Третото гайдарско надсвирване в най-високото християнско село на областта. Петдесет са участниците в него, като амбицията на организаторите е в следващите години да станат поне сто.

Заедно с Валя, която е патрон на надсвирването, ще пристигне и нейният гайдар Петър Янев.

07валя-равногор

Валя Балканска започва да пее през 1960 година като солистка в Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Родопа“ – Смолян. Най-популярното й изпълнение е на песента „Излел е Дельо хайдутин“. През 1977 година неин запис е включен в Златната плоча, изпратена в космоса с двата американски космически кораба Вояджър, които през 2004 година напуснаха пределите на Слънчевата система.

В репертоара на Валя Балканска влизат песни като „Шар планино“, „Девойко, бално ли ти е“, „Триста са пушки пукнали“, „Хайдутине се молеха“, „А бре, юначе лудо и младо“, „Горо ле, горо зелена“, „Майчинко, стара майчинко“ и други.

През 2002 година, по повод 60-тата си годишнина и за изключителни постижения в областта на певческото изкуство, Валя Балканска е наградена с орден „Стара планина“.

Гайдарят Петър Янев е една от емблемите на Родопа планина. Неговата гайда е звучала по всички краища на България и света.

07равногор

Какво е каба гайда?

В България има три вида гайди – каба, джура и македонска. Каба гайдата се среща само в Родопите и се отличава с мекота на звука и дълбочина на тона. Чисто технически, за разлика от джура гайдата, родопската гайда е с извита в долния край гайдуница, от което зависи ниския ѝ тембър. Тя е най-ниско звучащата гайда в света и се среща в четири основни строя – ре, ми, фа и сол, съответно и в ми бемол и фа диез.

Подходяща е за съпровод на песни, тъй като позволява на певеца да разгърне песента, без да бъде заглушен от звука на инструмента. Също така родопските хора̀ задължително се играят под звуците на каба гайдата. Както се казва – нейният звук подсказва на хороигралците къде да стъпят. Съзвучието между два или повече инструмента създава една неповторима атмосфера, която напомня за красотите на Родопа планина.

Родопският музикален фолклор е изключително богат на песни, а що се отнася до инструменталните мелодии – те са по-малко, и затова хора̀та представляват една пъстра поредица от песни, подредени от минорна към мажорна тоналност. Най-разпространеният размер е 2/4, а след него се нареждат ръченицата в 7/8, по-известна в Родопите като „по̀седница“, и сво̀рнатото хоро в 9/8. Срещат се и песни в 5/8. А умерените песенни образци в 4/4 са като съчетание между бавна и бърза песен. Но магията на родопската народна музика се крие именно в бавните песни. Те като че ли се леят между барчините и показват величието на планината, от която са се родили, и душевността на хората, които са ги сътворили. Защото всяка една песен е история – истинска и неповторима.

Ето и пълната програма на събитието.

07равногор - надсвирване