Иван Димитров, политолог

Животът е висша ценност, естествено и неотменимо право на всеки един човек. Никакъв идеологически мотив не може да легитимира неговото отнемане. Тези слова лежат в основите на нашите общества.

Днес отново тези слова са обект на тотално унищожение от страна на терористични атаки. Отново те удариха във Франция, този път в Ница. Терористите показват всеки път, че няма да се спрат пред нищо, че всеки път те стават все по-силни, по-мощни, по-организирани, по-сплотени, а от друга страна показаха за пореден път слабостта на Европа туширана именно от силата на тежката бюрокрация и мудността на вземаните решения. Тероризмът легитимира себе си чрез повсеместния страх, който всява сред обществата ни.

Неговата цел е като убива да руши всичко, което сме градили с години, да се разделим, да бъдем безпомощни в борбата срещу него. ЕС рискува още тежки събития, ако продължи да решава проблемите си чрез подхода-рационализиране на бюрокрацията-делиш, за да получиш по-малко времетраене към  решаване на конкретен проблем, а всъщност умножаваш зависимите и независимите променливи. В този ред на мисли идват директивите за това какви трябва да са чистачките на леките автомобили, ъгъл на обхват на почистващата повърхност, обороти на минута, големина и пространствена измеримост на краставиците, червения цвят на доматите и т.н. Тук е мястото да отворя скоба-не твърдя, че няма резон в тези и други подобни въпроси, а твърдя, че първо трябва да се решат секюритизираните въпроси, касаещи в своя дълбок смисъл бъдещето на Европа.

Ако не се вземат мерки, ще продължаваме да бъдем свидетели на нови и нови терористични атаки, като отново ще умират невинни хора, а Европа ще бъде в процес на саморазрушение, чрез прекратяване на интеграцията ни и поемане на курс към вътрешно национално самозатваряне. В основата на Европа е мирът, който се постига чрез интегрирано сътрудничество между европейските държави, в полето на социалните и икономическите взаимоотношения, свободното пътуване и размяна на услуги, но те последните апостериори са следствие от емпирията на мира.

Националистичните партии и организации идейно залагат на дефанзивен национализъм, който се определя с протекционизъм, самоизолация и дори в известна степен европейска ксенофобия. Ето това е големият удар в сърцето на Европа- приемане на осъзнатост към непотребност от другия, край на единството в многообразието. Този процес е засилен не само на институционално ниво, но също и чрез гражданското общество и в частност средната класа, политически абдикирала от управленските процеси, като по този начин не само стеснява, но и маргинализира възможностите пред демокрацията.

Всички заедно трябва да преосмислим мултикултурализма,  защото интеграцията бидейки идеологизирана посредством него не работи, защото имиграцията вместо да се приобщава към обществото ни с произтичащите права и задължения, със съблюдаването на върховенството на закона,  води до нарастването в брой хора на субкултури, субекти от които клонят все по-видимо към авторитарен теократизъм /управление чрез привнесени религиозни норми антитези на заварените политически системи/,  заедно с това и на привилегии, които се получават на база принадлежност към културни специфики, като резултат отклонение от първоначално заложените резултати от интеграционните процеси / отказ от работа и чакане на помощи от социалната държава/.

Потвърждение на тези думи са социалните профили на терористите, извършели последните терористични атаки. Те са граждани на европейски държави, те говорят съответно езика на държавата, в която живеят, в която са получи образование и солидна работа. Въпреки това, те стават проводници на тероризъм, което ясно показва, че така разбираната и прилагана интеграция е неефективна.

В този смисъл Европа има нужда да мисли понятията за свобода и сигурност не през призмата на мултукилтурализма, а през тази на културния плурализъм. Това съвсем не означава да се ограничи свободата за сметка на сигурността, това означава да се разбере, че без сигурност не може да има свобода. Тя би била абсолютно илюзорна, когато не знаеш дали утре ще има друг терористичен атентат в следствие на зачестилите в последно време. Належащо е да се мисли и работи към по-активни и засилени действия на европейските институции за сигурност, към повече охрана, повече разузнаване, ограничаване на бежанските вълни, контрол върху етническите гета и прекратяване на привилегиите им. Приоритет номер едно на Европа трябва да бъде обезпечаване на сигурността на гражданите си, инак бъдеще такава каквато я познаваме и такава, за каквато работим, няма да има.