Иван Димитров, политолог

13иван

Турция се превръща във все по-важна и значима регионална сила. От няколко десетилетия страната води преговори с ЕС за присъединяване към голямото семейство.  Тези преговори бяха и продължават да бъдат изпълнени с много предизвикателства. Характерното за тях е така нареченото „ двойно разминаване“ на страната кандидат с критериите за членство. Турция е страна, чиято държавна система е с най-малко съответствие спрямо европейските изисквания, като от Брюксел направиха доста компромиси с оглед на това, че страната има дългосрочни, структурни проблеми по отношение на взаимоотношенията държава-граждани, като един от тези компромиси е даденото „да“ за политическите критерии от Копенхаген /без което не може да се получи статут на страна кандидат/. Вземайки под внимание геостратегическата карта и стратегическото разположение на Турция, ЕС намираше и основания за членство, отчитайки факта, че Турция от една страна играе ролята на отворена врата за енергийните ресурси /петролопроводи и газопроводи/ и мост към Изтока, а от друга страна на преграда, която да защитава геополитическата постмодерна конструкция на Запада от радикалния ислям, от надигащите се в теократичен авторитаризъм сили, от геометрично нарастващата имиграция, от бързия икономически възход на Централна Азия.

Ислямизмът на Ердоган

В този ред на мисли Ердоган бе представян и възприеман като човека, който ще вкара Турция в ЕС. Той встъпи в длъжност като борец за правовата държава, за върховенството на закона, бе призван да покаже, че може да си мюсюлманин и заедно с това радетел за демокрация. Цялата тази политическа еманация към демокрацията, към взаимоизгодното сътрудничество с Запада започна постепенно да изсветлява, да придобива комерсиален характер. Пита се дали демокрацията е цел или средство за постигане на конкретни резултати? В политическото минало на  Ердоган прозира борбата му с опозицията /разбирай нейното прочистване/ и не само опозицията в управляващите органи, дори и опозицията изграждаща институциите с техния широк смисъл на формиране като борбата му срещу неудобни университети, местни лидери и служители на организации, редактори на вестници и т.н.

Неуспелият преврат е глътката въздух, която Ердоган ще поема за осъществяване на политическите си цели, които още по-силно ще засилят контрола му върху страната, който преминава и през буквално смачкване на армията. Една от гаранциите за прозападната / в конкретни определени граници/ ориентация на Турция, за светска държавност произтича и е именно армията. Тя играе ролята на политически арбитър от последна инстанция като взема властта дори и с използването на сила, когато управлението е станало или твърде ислямистко, или твърде левичарско. През времето, в което е действала чрез подобни похвати ясно е изразявала намерението си да стигне докрай, дори чрез убийството на самия министър-председател. Управляващият  Ердоган отвръща последователно, като през годините проведе реформи, които отслабват институционалния контрол на висшите военни върху държавната власт. „Боен чук“ е лостът който обезсилва армията, който обезправя, който системно отлъчва висши офицери чрез множеството присъди срещу тях, които буквално ги отдалечават от политическите реалии на страната.

Неуспешният преврат

Този преврат определено променя политическата ситуация в страната, като неговият провал дава картбланш в ръцете на Ердоган да бетонира властта си. Обсъждат се различни хипотези по отношение на неговия/те организатор/и. A posteriori се мисли, че е организиран от кемалистите срещу Ердоган  или превратаджиите са привърженици на Гюлен, или пък провеждането му е инсценировка, a priori  по-рационално е да се мисли отчитайки слабата подготовка, пропуските в логистичния момент, отстраняването на огромния брой магистрати, че това е бърз армейски  ход с хазартен уклон срещу нова предстояща чистка. Тук отново личи тази характерна черта на държавната машина-смесица между авторитаризъм и демокрация. Ердоган търси легитимност от гражданите за саморазправата с армията, през идеята за политически ислям. Нещо повече спомена, ще ако гражданите поискат трябва да се върне смъртното наказание, макар и да бе премахнато от конституцията на страната през 2004 г. следствие от преговорите за членство с ЕС. Ако едно единствено нещо е ясно то е следното- системен опит за бетониране на властта за сметка на гражданите, за сметка на всички споразумения с ЕС и други държави. В този смисъл са и промяната на политическия курс и затоплянето на отношенията с Русия, промени в позицията спрямо Сирия и граничещи държави, търсенето на сунитска подкрепа срещу тюрския въпрос и т.н.

България в регионалната шахматна дъска

Така създалата се геополитическа ситуация изисква много по-мислени, много по-внимателно детайлни мерки по отношение на това какво говорим и какво правим спрямо Турция и важните стратегически въпроси по отношение на черноморските въпроси, мигрантската вълна, отношенията ни с другите държави в региона извън ЕС, дори и вътрешните въпроси касаещи статуса на някои политически формации.  Необходимо е да бъдат взети мерки за укрепване на българската армия, на българските служби за сигурност, на границите ни, които от една страна да покажат мотиви за търсене на широк диалог, но от друга страна, че инвестираме в сигурност. Определено по-стабилната позиция минава и през рационалния прочит на членството ни в ЕС. Трябва ясно да изразим уверена, отговорна позиция  в рамките на ЕС, която да гарантира сигурността ни, както и тази на целия съюз, че няма да бъдем просто една географска територия на преминаване на нелегални бежанци и т.н.

ЕС и Турция показаха, че водят политики на парче в политическите си взаимоотношения. Идеята за членството не се приема еднозначно, също и не се работи по нея. На този етап има конкретни въпроси, касаещи ги и търсещи в тяхното решаване пресечни точки. Пример е мигрантското споразумение. Да, Ердоган скърца със зъби към ЕС, защото може да отприщи голяма имигрантска вълна, затова чака да му се доставят финансовите средства, както и е възможно да има отказ спрямо връщането на имигранти в Турция, но също така ЕС може да приложи и натиск по темите за финансовата помощ, търговските взаимоотношения, визовата либерализация и др. При една разумна политика,независимо от това, че ЕС претърпя редица събития, които намалиха политическото му влияние,  общите пресечни точки могат да стават повече, които да дадат път за осъществяване на нашите приоритети.