Параклисът „Св. Пророк Илия“ се намира на около 500 м югозападно от квартала Чепино на гр. Велинград, над езерото Клептуза. Разположен е на хълм с конусовидна форма, покрит с борова гора.

Параклисът е построен в първите години на сегашния век, в близост до старото оброчище „Св. Илия“, което пък от своя страна е, разположено върху могилообразно възвишение. В резултат на започнатото през 2002 г. археологическо проучване е установено, че оброчището се намира върху обект с култово предназначение от желязната епоха – светилище. Най-вероятно това култово място е, започнало да се почита от тракийското население (племето беси) още от VII-IV в. пр. Хр. (краят на ранножелязната епоха и през късножелязната епоха).

Целият обект обхваща площ от 1 декар. Мястото, в което са се извършвали основните култови действия, е оградено с каменна стена, която е с ширина между 2 и 2.5 m. Подобно ограждане на култови места е откривано в светилищата при село Бабяк, с. Црънча и с. Левуново. Открито е голямо количество фрагментирана керамика от типа «Цепина», която е характерна само за този район. В научната литература се смята, че култовите съдове са били поставяни след тяхното полагане, т. е. предварителното счупване или пробиване на съдовете е един вид ритуално умъртвяване. На проучвания обект няма следи от по- късна човешка дейност, дори от времето на римската епоха и средновековието.

Тукашното светилище намира аналогии с недалечното укрепено светилище на връх Острец. Вероятно двете светилища са кореспондирали енергийно и дори местните хора смятат, че енергията идва от „Свети Спас“ под Острец и се приема от „Свети Илия“ край Клептуза. Самото именуване на древното светилище от християните „Свети Илия“, показва значимостта, която то е имало в древността и че е било посветено, вероятно на Небесното Божество – повелител на светкавиците, гръмотевиците, дъжда и росата.

И ако се придаде езотеричен характер на разсъжданията, това може да се свърже с идеята за Възнесението, която неизменно присъства в житието на самия светец, при което става ясно, че енергията на това светилище, след очистването във водата е била за духовното издигане на човека над самия него и влизане в една съобщност с Бога. В случая издигането е било възвратно, отново към Небето, (т. е. към връх Острец).

Трябва да се отбележи, че духовните центрове именувани „Свети Илия“ край Велинград са два – над Клептуза и на Елин връх, като на последното е имало манастир „Свети Илия“, унищожен от турците през 1666 г. Тук е мястото да се спомене и друг голям духовен център в района -„Марина черква“, един неслучаен топоним, защото според народните вярвания света Марина и свети Илия, са брат и сестра, а празниците им следват един след друг.

При случай, че горните съждения не могат да бъдат доказани, едно със сигурност е явно и не подлежи на оспорване, а именно, че параклисът и оброчището „Св. Илия“ над Клептуза са поредното доказателство за приемственост между старите езически култове и проникналото по-късно по тези земи християнство.

* Снимка – Георги Бизев

Свети Илия е тачен в много селища на областта. Параклиси в негова чест има във Величково, край Лесичово, в Жребичко, в Равногор и др. Днешният ден е обявен за празничен в Семчиново, Равногор и Величково, Говедаре, Ляхово.

Да са живи и здрави имениците: Илия, Илинда, Илиян, Илин, Искра, Илина, Илияна, Илинка, Илиан, Илиана, Илко, Илчо, Илка, Лина, Личо;Илонка, Илионета, Юлия