Група от родители ентусиасти „Шареното Коопче“ от месеци насам обучава деца по метода на Мария Монтесори. То е създадено по инициатива на група родители, които споделят педагогическите възгледи на известната италианка.

Нейната обучителна и възпитателна система развива творческия потенциал на детето, кара го да изявява себе си по начин, който разкрива най-добрите му качества. За да се свържете с родителите от „Шареното Коопче“, пишете на koopchepz@gmail.com

Школата Монтесори

Образователният метод Монтесори е признат за един от най-добрите в целия свят. Това е един революционен метод, изследващ и поддържащ естественото развитие на децата (надарени, слепи, умствено изостанали, бедни, богати).

Децата развиват креативност, умения за разрешаване на различни проблеми, развиват критическо мислене и умения за оптимално разпределение на времето, за да могат след това като пълноценни личности да внесат своя принос към обществото и околната среда.

Основният принцип на системата Монтесори е свободата и личният избор на детето. Когато на детето се даде възможност да избира и да вижда резултата от избора си, неговото самочувствие и увереност се повишават и помагат на детето да е по-уверено, щастливо и независимо.

Девизът на педагогиката на Монтесори е „Помогни ми да се справя сам!“.

Възпитанието на децата в духа на идеите на Мария Монтесори трябва да започне преди навършването на тригодишна възраст. Според нея развитието на детския индивид се разделя на няколко етапа:

  • от 0 до 3 годишна възраст е времето на развиващата се душевност, която по никакъв начин не е повлияна от възрастните;
  • от 3 до 6 годишна възраст – душевност, повлияна от възрастните, които са най-близо до детето;
  • от 6 до 12 годишна възраст – растеж без промени;
  • от 12 до 18 годишна възраст – етап на растеж, свързан с промени, който много наподобява първия етап (от 0 до 3).

Последният етап тя дели на два подпериода:

  • от 12 до 15 годишна възраст;
  • от 15 до 18 годишна възраст.

Възпитанието се осъществява без опити за манипулация на поведението чрез награди или наказания. В учебните стаи не се поставят ограничения за изпълнението на писмените и други задачи, децата са свободни да се движат из помещението. Няма учебници във формата, в която ги познаваме.

Учи се директно от природата, околната среда и от другите деца (по-рядко от самия учител). Учебните групи са малки, понякога дори от единични деца. Учебната програма е гъвкава и концентрирана върху математика, езици, изкуство, науки и подпомагане на детето да открива само, чрез проучване и изследване.

Науките не се изучават изолирано една от друга. Ученикът има възможност да избира сам последователността и нивото им на изучаване. Освен науките, изкуството, спорта, на учениците се предоставя възможност да развиват и други умения – грижа към околната среда, грижа за човека до теб, градинарство, готвене, грациозно движение, учтиво изразяване, извършване на социална дейност в общността и др.

Мария Монтесори

25монтесори

Д-р Мария Монтесори е родена през 1870 г. в Италия. На 26 години завършва Медицина в Университета в Рим и става първата жена лекар в Италия. Изучава още антропология, педагогика и психология. След дипломирането си започва да работи като педиатър в психиатрична клиника към Римския университет.

По време на работата й, тя забелязва, че децата, които са затворени там, не са психично болни, а имат по-скоро проблем поради това, че са затворени наред с психично болни възрастни и не се обръща внимание на техните интелектуални потребности.

След като урежда децата да бъдат преместени от клиниката, Монтесори се занимава две години с тяхното обучение, чрез методи и материали, взаимствани от други учени, както и разработва собствени. В резултат, децата, които до скоро са били апатични и неконтактни към околния свят, стават жизнерадостни, дружелюбни и жадни за знания. Те дори успяват да се справят еднакво добре с „нормалните” деца на изпита за първи клас.

Години по-късно като преподавател в Римския университет работи върху метод за възпитание на нормални деца и формулира педагогическите принципи на научен метод, който се прилага за първи път в Къща на децата (Casa dei bambini) в Рим 1907 г. В този дом имало 50 деца на възраст по-малка от училищната, чиито бедни родители по цял ден били на работа, а децата оставени на произвола на съдбата.

Първоначално и самата Монтесори не предполагала какво ще стане с развитието на децата, те били оставени да избират материали според нуждите си, дадена им била свобода и знание как да бъдат независими и да се грижат за себе си. Децата се преобразили, те станали любезни, ученолюбиви, чисти и подредени, без никой да им нарежда каквото и да било.

Монтесори постепенно започва да развива своето учение и популяризира своята методика. Нейното дело бързо печели последователи, спонсори и привърженици от цял свят, от методиката й се интересуват учени от различни академични среди. До края на живота си (1952 г.) тя създава училища в Европа и по света, участва в много конгреси, пише книги и статии, в които излага педагогическите идеи и наблюдения, продукт на цялостната й работа с деца. По-известни нейни книги са „Тайната на детството”, „Детето в семейството”, „Дом на детето”, „Поглъщащият ум” и др.