* На снимката – Димчо Дебелянов и Георги Машев, София, 1912 г.

Георги Машев е една от големите личности на Пазарджик, художник дарен със способността, да вижда отвъд видимото. Да се докосва до онези части от душата, които най-ярко изразяват човешкия характер. Галерията на Дружеството на пазарджишките художници носи неговото име. Днес се навършват седемдесет години от неговата смърт.

Кой е Георги Машев?

Роден е 1 януари 1887 г. в семейството на Петко Машев. След като завършва гимназия в Пазарджик, учи живопис в Художествената академия при Петко Клисуров, в Петербургската художествена академия, Брюкселската художествена академия при проф. Едмонд Ришар и в крайна сметка завършва нашата академия при проф. Иван Мърквичка.

В годините преди войните сътрудничи с остри карикатури срещу Фердинанд в редица софийски вестници като „Балканска трибуна”, „Българан“, „Смях“. Прави много успешна живописна изложба през 1915 г. назначен е за военен художник на Конната дивизия. Негови картини с военни сюжети са включени в изложбата на българските художници в Берлин. След края на войните живее, твори и работи в Мъжката гимназия в Пазарджик.

В София съдбата го свързва с Константин Константинов, Димчо Дебелянов, Христо Ясенов, Димитър Подвързачов, Николай Лилиев и други.

10димчо

Георги Машев е автор на единственият рисуван приживе портрет на Димчо Дебелянов. Поетът на „белоцветните вишни“ е повален от болест в ергенската си квартира, а живописецът се забавлява. Картината може да бъде видяна в родната къща – музей на Дебелянов в Копривщица.

Сближава ги това, че родните им градове се намират на един хвърлей място един от друг, а също и възгледите им, повлияни от модернистичните по онова време течения в изкуството. Импресионизмът властва в Европа и дава поле за изява на всички фронтове, социалистическите идеи също се вихрят с огромна сила, на мода са и анархистите.

За това, че са поддържали дружески отношения свидетелства и снимка, на която двамата – поет и художник, са заети с обсъждането на някаква тема. Нахлупили модерните за онова време капели. През 1921 г. Георги Машев се разболява от туберкулоза, но успява да се съвземе и да продължи да твори.

Включва се в новоучреденото Дружество на южнобългарските художници и активно взема участия в неговите инициативи, урежда още самостоятелни изложби в София, Пазарджик, Русе и Пловдив. Особено важно събитие в творческия живот на Георги Машев е инициативата му да замине през 1930 г. в Париж и още на следващата година от пребиваването му е допуснат от журито за участие в най-значителната европейска изложба „Салон за изобразително изкуство“. Приет е за член на Дружеството на френските художници-хумористи (което е със специфичен статут — участващите там са 100 на брой и могат да се попълват само при сложен консенсус от представители едва след смъртта на техен член).

Георги Машев се прекланя пред таланта на другия именит пазарджиклия – Георги Герасимов, не случайно той го рисува и в момента портретът му е част от колекция „Портрети“ на ХГ“Станилав Доспевски“ в областния град.

10герасимов

Художникът демонстрира интерес към приказното и мистичното в родната история и предания. Рисува богомилите и тяхната дуалистична философия, кошмарите на съновиденията и несъзнателното, образи на митологични и легендарни герои. Може категорично да бъде определен за баща на диаболистичната тематика в българското изобразително изкуство. Значение за интересът му към българския фолклор и претворяването му играе познанството и близостта му от Брюксел с младия тогава изследовател на фолклорното наследство на България Васил Стоин.

Когато Машев живее в София, германският пълномощен министър купува творбите му „Жена пере“, „Жена простира дрехи“, „Жена готви в кухнята“, „Деца играят на двора“ и „Момиче носи вода“. Картината „Тъга“ става притежание на пълномощния министър на Сърбия. „Голо тяло“ на пълномощния министър на САЩ, „Адам и Ева“ са купени от пълномощния министър на Япония.

През 1946 г., здравето му се влошава рязко и фатално. След две тежки операции на язва между стомаха и дванадесетопръстника той умира в Александровската болница в София на 10 август.

През 1968 г. посмъртно е провъзгласен за Почетен гражданин на град Пазарджик. През 2007 г., по случай 120 години от рождението му Софийска градска художествена галерия подрежда изложба с негови картини, събрани от цялата страна.

Изложба „Нямах оръжие, имах раница и статив“

Картини от художници, мобилизирани по време на Първата световна война и пресъздали в изкуство бойните действия, бяха представени в изложба в Националният военно-исторически музей, в София, през месец май, миналата година. В експозицията, озаглавена „Нямах оръжие. Имах раница и статив“, са включени над 400 творби от фонда на институцията, много от които се показаха за първи път. Πo вpeмe нa Πъpвaтa cвeтoвнa вoйнa нa cъздaдeнaтa oт Boeннoтo вeдoмcтвo длъжнocт „вoeнeн xyдoжниĸ“ ca нaзнaчeни пoвeчe oт 15 xyдoжници, a дeceтĸи дpyги ca мoбилизиpaни и yчacтвaт в нeя.

Сред авторите представени в изложбата са Aлeĸcaндъp Бoжинoв, Aлeĸcaндъp Myтaфoв, Бopиc Дeнeв, Бopиc Mитoв, Bлaдимиp Димитpoв-Maйcтopa, Гeopги Eвcтaтиeв, Гeopги Maшeв, Гoшĸa Дaцoв, Дeчĸo Maндoв, Димитъp Гюджeнoв, Ивaн Bълчaнoв, Ивaн Cлaвoв, Koнcтaнтин Щъpĸeлoв, Mиxaил Лютoв, Hиĸoлa Гaнyшeв, Hиĸoлa Taнeв, Hиĸoлa Koжyxapoв, Яĸим Бaнчeв, Сирак Скитник, Чудомир, Кирил Шиваров, Цено Тодоров, Ангел Спасов, Иван Славов.