Септемврийското село Бошуля е „кацнало“ на правия, проснат сред нивята път, който свързва Пазарджик с град Ветрен. В малката котловинка, която следва след „Стражата“, се кипрят къщите. Някои, от които смайват погледа, ако сте тук за първи път. Повечето са кирпичени и още малко им трябва, за да се сгромолясат. Но окаяният им вид, не пречи да усетите някогашното аристократично излъчване. Паметни плочи разказват за времето, когато тук е идвал Панчо Владигеров, отсядали са отряди от войските на генерал Гурко, криели са се партизани…

29bo6ulia

Зад малките препречени с решетки прозорци, някога е горяла печка, къкрила е гозба, сричани са били думи, пели са се песни. Над две хиляди души са поемали сутрин към работните си места. Това време е отминало и тук, както в повечето български села. Днес в Бошуля живеят над шестотин души, които спазват традициите и продължават да събуждат за живот прашните улици.

Сутрин ще ги видите пред будката за вестници и пред магазините. По обед е тихо и само колите профучаващи по дългия път, внасят оживление. Вечер небето се надвесва над мегдана, накипрен с танк и две оръдия, и праща своята преспивна песен. Щурците и цикадите се крият нейде в храсталака, а понякога им пригласят совите.

И сутрин всичко започва от начало.

Оживлението е най-голямо, когато дойде 15 август. От незапомнени времена насам това е денят, който събира край софрата потомците на Бошуля. Голяма Богородица е чакана с нетърпение и от малки, и от големи. Тази година празненствата започнаха ден по-рано, когато в изцяло почистения и обновен парк, сцената събра за изява певци и танцьори от околните читалища.

IMG_3412

Посетителите се радваха на богата фолклорна програма, а танците подпалиха сърцата им. Понеделнишката сутрин започна с обичайната суетня край селския курбан. Той се приготвя в двора на църквата, а за продуктите плаща цялото село. Майсторят го възрастни жени от Бошуля, а през това време върви службата в местния храм, който носи името „Успение Богородично“.

Църквата на Бошуля е била строена в продължение на тридесет години. Първо е била направена камбанарията, кой е сътворил кулата, днес никой не знае. Историята разказва, че в Бошуля е имало хайдутин Мартин. Той бил заловен от турците и заточен в Диарбекир. Там заедно с него бил и друг бошулец, комуто той доверил, къде е заровено имането от хайдутлука. Мартин загинал в каторгата, но другият се върнал и намерил плячката. Когато научил къде е скрита, той поел и ангажимента пред хайдут Мартин, да построи църква в селото.DSCF1220

Старата се е намирала на днешния изход на Бошуля към Септември, турска потеря я ограбила и опожарила и години наред тук нямало храм. Построили параклис на мястото на днешната църква и точно до него издигнали камбанарията през 1829 г.

Тогава в селото имало поп от Стрелча, който се имал с бея в Септември и отишъл да измоли построяването на храма. Турският чиновник се съгласил, но при условие църквата да не е по-висока от околните къщи, а също така и да му се платят пари на ръка. Селяните се разделили с част от нивите, които продали, за да съберат пари, и така през пролетта на 1830 година градежът започнал и продължил до 1860-а.

Тогава била положена последната керемида на покрива. Майсторите били ученици на Колю Фичето, който пък се учил на майсторлък от брациговските дюлгери. Когато църквата била направена, от Самоков пазарили зографи, от школата на Захари Зограф. Сградата в едно със стенописите представлява малко бижу. За да се спази изискването на бея, храмът е бил вкопан в земята. И до днес, за да стигнеш до сърцето му, трябва да слезеш по пет стъпала.

Вътре църквата е изписана от край до край, напомня сизифовия труд на Микеланджело в Сикстинската капела. С две думи – невероятна е. Това трябва да се види. Единственият недостатък е, че стенописите се нуждаят от реставрация. Това е и задачата, която си е поставило църковното настоятелство в селото, след като със съдействието на кмета Любен Христосков изцяло е бил обновен покривът на храма. В момента няма течове, но от преди, стенописите са пострадали.

16бошуля

В момента действащият свещеник в храма е отец Кръстьо Ненов. Викат го, както казват тук, “и за оп, и за гроб”. И много го обичат. С всеки ще намери обща тема за разговор, тъжащите ще утеши, тъжните ще развесели. Цяло село признава, че свещеникът има много свежо чувство за хумор. Хубаво би било, ако си е тук по цял ден, обаче той служи и в Карабунар, нареждат бабите, които към 12 ч. вече са строени на масите в църквата и чакат паничката с курбан.