Интервю със Славчо Николов- китарист на група „Фондацията“

22BTR-Slavcho-Nikolov

 Как се роди идеята за създаването на групата и защо избрахте името „Фондацията“?

Дони е идеологът, негова е идеята за създаването на „Фондацията”. Един ден той ни събра, разказа ни, че има идея за създаването на група, в която да участват музиканти от емблематични български групи и формации. Предложи и името „Фондацията”, което е по идея от поредицата на Айзък Азимов и така започна всичко.

Имате много концерти зад граница. Различава ли се публиката у нас и в чужбина?

Не много. Навсякъде нашата публика е от хора, които обичат хубавата българска музика и на концертите ни се събират  три поколения. В чужбина хората са малко по-носталгично настроени и реагират по-емоционално. Често се случва да видим сълзи в очите им, докато свирим.

Кое е най-необичайното място, на което сте свирили?

Изпълнявали сме на четири континента- Европа, Америка, Азия и Австралия, но необичайното  тепърва предстои. Имаме желанието да направим концерт в Антарктида, като част от околосветско турне.

Мислите ли за албум с авторска музика на „Фондацията“?

Вече имаме издаден албум на „Фондацията” със симфоничния оркестър на БНР, който се предлага заедно с книгата за Фондацията  от издателство „Сиела”. Останалото засега ще запазим в тайна.

 Какво да очакват феновете Ви в Панагюрище?

Най-доброто от нашия репертоар. Акустично изпълнение на емоционални балади и динамични песни, познати и обичани от поколения българи.