Кв. „Изток“ няма добра слава. В него се задържат две трети от контрабандните цигари на територията на Пазарджик. Има почитатели на ИДИЛ, жени в бурки, мъже с бради, както и десетки сутеньори, които са вдигнали палати от парите препечелени от търговия на плът. Някои от труженичките практикуват зад граница, други по околовръстните пътища, а трети в махалата.

Извън тези групи, които се справят доста добре с повсеместната криза, обаче, там живеят и други хора. Бедни, духовно изостанали и вършещи едно и също от години – дребна търговия, работа по строителните обекти у нас или в чужбина, а не малко и чакащи социалните помощи, за да трупат нови вересии.

Те буквално живеят на заем и не знаят, нито пък искат да разберат, че извън предела на гетото има и друг живот.

Срещаме седем годишно момче, което едва говори български. Казва, че може на турски. За онагледяване на твърдението, започва да брои до десет. Майка му разказва, че повечето от децата учат български в училище, защото до тогава той не им е нужен. Голяма част от тях не напускат квартала, докато не станат поне на десет. Семейството ѝ се занимава с търговия. Имат малък магазин за дрехи, който се помещава на приземния етаж на къщата. Тя е триетажна. На първия са те, на втория братът на жената, а на третия – другият ѝ брат.

Възрастните имали друг дом, малко по-надолу, сочи ромката. Имат си всичко. Дрехите са внос от Турция, но има и от Илиенци. Кога как се случи, философства дамата с шарена рокля и забрадка. Сега положението в Турция, не е много добър и заради това от там не се пазарим, допълва. Има още две деца, те са по-големи от бъдещия ученик. Момчета, казва не без гордост. Твърди, че ще ги изучи поне до осми клас.

Мъжът ѝ ходи да пазарува с „голям кола, по-голям от каруца“, „Синтроен“. В момента е на търговия в Якоруда. Там става голям пазар. Сега се търсят обувки и дрехи за учениците.

Продължаваме нататък, край лабиринт от стаи, които са захванати една за друга и приличат на астрономически обсерватории. Всяка има на покрива си сателит на „Булсат ком“. Зад сините, в повечето случаи, стъкла на пвц-дограмата надничат пердета.

Пред една от входните врати са се събрали петима мъже, които спират да говорят, когато ги наближаваме. Обясняваме, че не търсим никого, просто разглеждаме.

Да не купуваш имот, тука? – пита единият.

Подемаме шегата и питаме къде са най-скъпите жилища в квартала. Те сочат неопределено – наоколо. Разказват, че техен човек, скоро вдигнал палат. Имал вътре тринадесет стаи и петнадесет телевизора. На ококорването ми, отговарят, че има един телевизор в банята на първия етаж и един на втория, пак в банята, срещу „жакузиту“. Останалите телевизори били по всяка от стаите. Питам какво работи въпросният техен човек. Пезевенк, лаконично, но не без гордост казват и допълват – във Франция. За не осведомените, пезевенк означава сутеньор.

И още разказват, как дъщеря му, на пет години говори френски. Но, не знае български. Когато я доведат на баба ѝ, се разбират само на цигански.

Тука случаят е ясен, а от къде вашите деца учат турски? – питам. От телевизията. Ние гледаме само турската телевизия, казва ромът Славчо. От там научават песни и както се изразява той – едно, друго. Не пропуска да отбележи, че младите се изнасят в Западна Европа. Пак по турски образец. Там има работа. Особено в Германия. Работят в строителството. Някои в Чехия, като шивачки и пак в строителството. Други в предприятия където се правят консерви. Има жители на махалата и в Испания, и в Португалия. Идат ли там, хич не питат за връщане, добавя бат Славчо.

Най-западнал в момента е бизнесът със слънчогледа. Едно време имаше много народ да го купува, продавахме в махалата, продавахме в града. Сега – няма. Тук – там някой да видиш. То и слънчоглед няма. Тая година изгоря от жегата, казва друг от мъжете. Той познавал един роднина, който продавал на мача, на стадиона. Обаче слаба ракия, малко хора ходят на мача.

Цялата група си спомня младините, когато заедно работели в Акумулаторния. Даже на море сме ходили, на бунгалата, казва бат Славчо. Е, какви времена бяха. Аз работех, жената работеше. Чааветата на училището ходеха…Мойта дъщеря има средно образование, допълва не без гордост. Сега нейните внуци учат в Германия. Там дават пара, ако детето ти ходи на училището.

Като отворихме темата – има ли деца в махалата?

Не, намаляват и те, разправя словоохтливо Славчо. Вече не щат да раждат, две-три деца и стоп. Няма повече. Няма пари, няма работа, повтаря го като мантра.

Точно в този момент по улицата отнякъде заприижда вода. Жените перат, обясни събеседникът ни. Хвърлят водата на пътя, щото иначе няма къде. Канализация няма. Тя си попива в земята, защото точно на тази „улица“ асфалт няма. А няма и да има, понеже къщите са незаконни. Те не спазват никакви правила, нито отстоят на съответното разстояние една от друга, нито между тях може да мине нещо повече от кон с каруца. На определени места се стеснява още повече и това е проблем за обитателите на стаите – обсерватории. През есента дървата се пренасят от една къща в друга през прозорците.

27роми1

Не по-различен е животът и в другата ромска махала. Тя се намира на ул. „Дунав“, оградена е от „Струма“ и стига до комплекс „Марица“.  Както и в „Изток“ можеш да познаеш кой как живее. Различното тук са автомивките, които дават хляб на няколко фамилии. Останалите се прехранват от търговия. Домовете им са на няколко ката, но са оградени от пищни огради. Ромската мода в момента налага в железните заграждения да се вплитат елементи „Версаче“, както ги определят самите им собственици. Колите, които ще видите там приличат на току що извадени предимно от автосалони на БМВ и Мерцедес. Тук таме се срещат и Лади. Но те са по-скоро като музеен експонат, отколкото кола за каране.