Обръщение към гражданите на град Пазарджик:
Мраморът е материал, използван в скулптурата и архитектурата още от дълбока древност. Мраморът е класически материал, който неминуемо свързваме с културното наследство на нашата цивилизация и високата култура изобщо. Но мраморът освен това е и архаичен материал, с който често се злоупотребява в амбицията да се демонстрира добър вкус. Той е мъртва природа, но според колеги, той има душа, а целта на всеки скулптор е да я намери и извади наяве. Художествената обработка на мраморния къс в “Aa” липсва, камъка е отчупен от масива в трите си вертикални страни, структурата му е плод на случайност. Изборът на автора е жестът, който го преобразява, в днешно време един също вече “класически” подход. Критериите за избор все пак са стриктни, търсен е камък с клиновидна форма, напомнящ за първите сечива на човека, чиято големина хармонизира с размера на втория елемент, използван в композицията. Това е пластмасово чемширено дръвче, произведено в Китай, чиято себестойност надминава тази на тежащия 3.5 тона мрамор. Чешмирът е най-автентичното българско вечнозелено растение, което от векове украсява българския двор. За мен той е интересен и поради факта, че подлежи на оформяне. Оформянето на растения е една хилядолетна традиция, основен елемент в ландшафтната архитектура. Този наглед безобиден акт свидетелства за амбициите на нашата цивилизация да контролира прородата, а производството на растения от бавно разграждаща се пластмаса е просто една от следващите стъпки в този процес. Изкуствените цветя и растения пораждат доста противоречиви мисли, голяма част от нас ги свързват с културата на кича, с желанието ефимерната красотата да бъде “жертвана” в името на практичността. Откритието, че дадено растение е изкуствено често води до разочарование, но изкуството може да се възползва и от него.
Опитах се да изложа някои от аспектите, важни за мен в процеса на работа по “Aa”, но стремежът ми е бил да предложа на Вашето внимание едно “отворено” произведение, позволяващо на всеки зрител да го обогатява със собствените си интерпретации и преживявания. Заглавието свързвам с първата буква на азбуката като начало на писмената реч и вече споменатите първи стъпки на човечеството в пластиката и архитектурата. Освен това геометрията на тази буква, изписана като главна и малка, отпраща към формата на използваните от мен два елемента.
Накрая бих искал да изкажа благодарност на Сергей Шербетов за поканата и оказаната помощ при организацията, на Стефан Лютаков за помощта и подкрепата и на Карин Фошар за съвместната работа от самото начало.
Лазар Лютаков, Виена, Август 2016
Няма коментари!
Все още няма коментари.