Селянинът бил природно интелигентен човек, родил се през далечната 1854 г. и когато Освобождението настъпило, решил, че е време да се занимава със земеделие. Тъй като по тези места не знаел за бележити българи, които да го напътят и най-вече да го поучат как да се снабди с капитал, той тръгнал за Букурещ, за да се срещне с Евлоги Георгиев, разказва историята на родното му село, написана от Маргарита Паскова и участъковият лекар д-р Георги Пасков. Така на 28 декември 1888 г., в най-студеното време, Александър заминал за Пловдив, а оттам – с обикновена каруца до Карлово, Казанлък, през Шипка за Габрово, Бяла и Русе. При Шипка едва не замръзнал. Минал Дунава по леда и в Гюргево се качил на влака за Букурещ. Паметната среща се осъществила на 5 януари, а след като го изслушал карловецът го напътил към Виена. Там живеели други богати българи, по вещи в земеделието – братя Никола и Сава Паница, а освен това и собственици на първата българска банка. Техният съвет бил да направи мелница и му съдействали да я купи във Виена.

Бизнесът потръгнал, но точно когато дошъл моментът на замогването, завистници драснали клечката на мелницата. Отчаяният Александър отново се върнал при Евлоги Георгиев, едва тогава той го пратил към Унгария. Там Георгиев отглежда зеленчуци. В Сегед дадо Александър видял за първи път червените месести чушки, които пренесъл в родното си село.

Щампа на първата българска фабрика за червен пипер

В семейството  се носи легенда, че докато работел в Сегед, дядото искал да разгледа местна мелница за червен пипер, за да види каква е технологията. Чорбаджията обаче се претеснил, че българинът иска да му вземе майсторлъка и го изгонил. Българинът обаче не се отчаял, а решил да прибегне до друг метод, за да се снабди с информацията. Научил, че в мелницата търсят работници и се хванал да пренася чували с въглища за парния котел. След като събрал необходимата му информация решил да напусне, а за да стане това трябвало отново да се срене с чорбаджията. Едва тогава той разбрал, че е бил надхитрен, а нашенецът се интересува, за да отвори мелница в родината си. Така се захванало приятелството им, а за награда, хитрецът от Куртово Конаре получил билет за театър.

Нвръщане от Унгария Александър Димитров се отбил през Сърбия, където бил възхитен от това, че хората се прехранват с отглеждането на коноп. Той не изисквал почти никакви специални умения и грижи, а от него можело да се правят най-различни изделия, от канап до дрехи. Дядо Александър взел семена и от това растение, а когато се завърнал решил първо да се посвети на червения пипер. Най-напред насадил в своите ниви, а като видял, че урожаят е богат и пребогат, раздал на своите съселяни, които също започнали да произвеждат куртовската червена капия.

01пипер

Междувременно Александър Димитров си направил мелница и около 1894 г. в селото бил смлян за пръв път в България първият килограм сладък червен пипер и обработката му се индустриализирала с търговска цел. От селото опитът се предал по цяла България. Пак от Куртово Конаре бил направен и първият износ на млян червен пипер. А през 1896 г. това било първото село, където хората засели фъстъци. Пак по това време от Цариград, дядо Александър донесъл семена от розови домати. Освен, че били вкусни, те ставали и по-рано от познатите до този момент сортове. Годината била богата на бизнес – идеи, защото Димитров си спомнил и за конопа. Първите проби дали също добър резултат и в 1896 -та той станал горд собственик на първото акционерно-индустриално дружество „Коноп”. Отворил въжарница, тъй като въжета и чували по това време се търсели навсякъде.

01пипер2

Конопът се разпространил далеч зад пределите на селото, а дълги години по-късно бил основен поминък на голяма част от населението на пазарджишките села и самия Пазарджик.

Първото конопено семе – 3000 кг, било внесено от Сърбия и раздадено за посяване на хората в Куртово Конаре и околните села. Така новата фабрика можела да изработва по 50 000 кг кълчища на година, от които да се получат 40 000 кг готови изделия за продажба – различни видове въжета, чиято якост била изпитана от войскови части, плетени ремъци, поводи за коне, камшици, постелки за файтони.

01пипер-домати

В началото на ХХ век Александър Димитров създал със съмишленици в селото и „Ново кооперативно дружество за обща продажба на градинарските произведения”.Основният капитал на дружеството бил 30 000 лева, като акциите се плащали на четири пъти в рамките на три години. Замисълът на това разсрочване бил да могат и по-бедни хора да станат акционери, а дружеството постоянно да разширява дейността си. През 11-те години на съществуването си то работело по договори за доставяне въжета и въжени изделия на всички правителствени учреждения.

 

За кратко бил кмет на Куртово Конаре, успял в това време да присъедини селото към Пловдивска околия. След това се захванал да помага на други хора в региона да работят земеделие и да печелят от това. Възседнал кон, често пътувал из околните села и помагал на хората да обработват градините си. Починал през 1928 г. Тогава го погребали в двора на църквата, а когато дошъл комунизма, бутнали паметника. Той е бил възстановен след 1989 г.

Потомците му твърдят, че през целия период, в който активно развивал дейност дядо им не спрял да води кореспонденция с Евлоги Георгиев и да се поучава от ценните му съвети.

* Снимки – kurtovokonare.com