Димитър ДЪНЕКОВ, журналист

Както се знае, ФК „Брацигово” отстъпи правото си на включване в по-горната футболна група, но не заради спортна, а заради финансова немощ. Негово място с удоволствие бе прието от съседите ни – ФК „Свобода” Пещера, които веднага се похвалиха с укрепването на своя тим. За разлика от нас те не страдат от сиромашия и чрез щедри парични стимули привлякоха класни играчи и раздадоха други благинки.

По ирония на съдбата обаче, първият мач за сезона се изигра точно между тези два отбора като първи елиминационен кръг от турнира за купата на България. За брациговци този жребий не можеше да се приеме по никакъв друг начин освен като „мач на истината”. Чрез него трябваше да се види от всички кой от двата вечни противника би трябвало да играе във „В”-РФГ.
За нашата „Барса” мачът започна повече от злощастно.

Първият гол пещерци отбелязаха едва ли не от съблекалнята – секунди след началния сигнал.

А само след броени минути постигнаха и втори. До края на полувремето студеният душ за нашите, а пък и за публиката, стана направо леден. И ние успяхме да отбележат гол, но в замяна получихме още два. 1:4! По-отчайващо начало едва ли би могло да се получи. Като че ли всичко бе решено. Да, ама не! Минути след началото на второто полувреме в игра влезе играещия треньор Борис Благоев, който накара присъстващите да преосмислят поговорката, че една птичка пролет не прави.

Неговата енергия подейства като допинг на нашите момчета и те вдигнаха темпото дотолкова, че противниковите играчи не успяваха да ги догонят. И като заваля дъжд от голове! Един, два, три, та цели шест! След крайното 7:4 феновете полудяха. А истината блесна – видя се кой е по-класния отбор. И кой трябваше да продължи сезона в по-горна група. Истина, която колкото ни зарадва, толкова и ни огорчи заради криворазбраното разбиране за подкрепа на местния спорт от страна на Общината и бизнеса.

Във втория кръг нашите момчета трябваше да се преборят с „Хебър” – Пазарджик.

Пазарджиклии, естествено, пристигнаха с подплатено самочувствие. Но… не взеха победата си толкова лесно, колкото я очакваха. През второто полувреме дори бяха на път да се провалят. Те едва успяха да уържат 2:1 до последната минута. А шансовете ни за изравняване не бяха никак малко. По-високата класа и футболното щастие обаче все пак си казаха думата – макар и в продължението, гол отбелязаха хебърци. Отпаднахме след 3:1. За нас обаче остана удовлетворението от мъжката игра на нашите момчета, които за втори път демонстрираха достойнствата си на партньор, равностоен и на по-големите от него.

Така Брацигово отпадна от турнира за купата, но наистина подир славни битви. А мачът с пещерци безспорно ще остане записан със златни букви в историята на клуба.

Междувременно в края на август започна и есенния дял на областното първенството. Началото му бе вдъхновяващо – 5:1 като гост на ФК „Ивайло” и 7:1 като домакини на ФК „Зенит” от Ветрен дол. Оттук нататък думата започва да си казва безнадеждността. Въпросът: „И какво ще се случи, ако продължим да бием наред и отново станем областни шампиони? Вратите към по-горната група все едно ще си останат заключени завинаги.

Тогава какъв е смисълът да се бъхтим като луди?”.

Демотивацията от случилото се е налице и тежи като воденичен камък на шиите и на ръководството, и на футболистите. Резултатът от нея пролича в Сарая – при отсъствието на някои от титулярите загубихме леко с 1:3. И все пак за футболистите остава някакъв стимул. Един-единствен и нематериален. Това е безмерната любов на феновете. Както се вижда от снимките и в добро, и в зло те остават винаги верни!

Дано този стимул се окаже достатъчен, за да продължаваме да се радваме на емоции на този наш прекрасен стадион! Надеждата, че това ще се случи даде мачът от 4-я кръг – 7:2 срещу ФК „Локомотив” от гр. Септември. Искрено се надяваме брациговският футболен валяк да продължава да мачка напред. Ако не за друго, то заради публиката.