Хиляди вярващи се събират в подножието на хълма Кръстова гора за нощната литургия тази вечер, сред тях има и поклонници от нашата област. С леки автомобили, с автобуси и микробуси, вярващи от цялата страна се стичат на мястото, което веднъж годишно се превръща в арена на чудеса, които влизат в новинарските емисии. Миряните прекарват в бдение под открито небе цялата нощ срещу Кръстовден. Вярва се, че в тази нощ, на това място, всички молитви се сбъдват.

Бдението завършва с изгрева на слънцето. Православният комплекс има две църкви и 15 параклиса, които са разположени от двете страни на пътеката към кръста.

Зад храма „Покров на Света Богородица“ има пътека, която води до Святият кръст. В близост до храма е очното аязмо, а в близост до манастира аязмото „Гълъбицата“. Можете да видите много хора да събират камъчета в местността и всичките имат кръстчета. Поверието гласи, че тези камъчета носят здраве и късмет. По клоните на дърветата намиращи се до „Гълъбицата“ има много завързани дрехи, с молба за изцеление.

13%d0%ba%d1%80%d1%8a%d1%81%d1%82%d0%be%d0%b2%d0%b0

За съжаление, досега не е правено задълбочено проучване на „Кръстова гора“, а в момента това е вече невъзможно, тъй като след масовото строителство вече не могат да се проведат археологически разкопки. Освен това, голяма част от хората, които до скоро можеха да дадат някакви достоверни сведения за манастира вече не са сред живите. Това, което се знае за историята на манастира „Света Троица“ е, че се свързва с грузинеца Григорий Бакуриани, „севаст и велик доместик“ на западните войски на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118), който в 1083г. основал Бачковския манастир.

На следващата година Бакуриани съставил типик (устав) за управлението на манастира, в който му давал независимост спрямо епархийската власт. В раздела „За свещените съкровища и честните свети икони“ Бакуриани написал: „…Подарих на манастира и две икони от златна сплав, които имат по края големи отломки от светия Христов кръст. Голямата икона се казва „Свето Преображение Господне“, а по-малката – „Света Богородица„…“. (Както е известно, св. царица Елена пренесла от Йерусалим в Константинопол една голямата част от Христовия кръст. Друга част била оставена в Йерусалим, а трета била изпратена в Рим). Като близък на византийския император Алексий I Комнин, е твърде вероятно Григорий действително да се е сдобил с въпросните отломки от светия Кръст, вградени в двете икони.

Тъй като типикът на Бачковския манастир не допускал семейни грузинци да живеят в светата обител, според преданието, за голямото множество подчинени на манастира било създадено селище с името „Иверце“ (Инверца), заобиколено от обширна плодородна земя, гори и поляни с богати пасища. Това селище постепенно се превърнало в стопанско средище и богат животновъден район. Многобройните манастирски стада пасели из живописната местност „Кръстова гора“, наричана още „Градище“.

Тук се намирали манастирските мандри и големите жилищни сгради с църквата, носеща името „Света Троица“. Скоро на това място възникнал манастир, наричан „Троицки“, който бил подчинен на Бачковския. Монасите от Кръстова гора и жителите на с. Иверце измолили от игумена на Бачковския манастир да им подари голямата Бакурианова икона с вградената в нея частица от животворящия Христов кръст, за да се пази в Троицкия манастир.

Легендата разказва, че всяка година, на празника Кръстовден (14 септември – Въздвижение на Честния Кръст Господен), с тържествено литийно шествие и многобройно присъствие на християни голямата икона на „Преображение Господне“ била отнасяна от Кръстова гора в Бачковския манастир, където престоявала на Всенощното бдение, а на другия ден, след св. Литургия пак тържествено била връщана в Троицкия манастир.

13%d0%b3%d0%be%d1%80%d0%b0

До края на XII в. (периода на възстановяването на Българската държава или т.нар. Второ българско царство) монашеските братства на Бачковския и Троицкия манастир били поддържани предимно от грузинци. След падането на България под османско господство (1393г.) и особено след настъпилото разделно време в тази част на Родопите в началото на XV в., когато по течението на р. Чая (Чепеларската река) и Лъкинското дефиле нахлули ордите на Джадит Али паша, изплашените монаси от Кръстова гора побързали да скрият в земята скъпоценната икона с отломките от Честния Кръст Господен.

При нападението монасите били изклани, а църквата и сградите – ограбени, осквернени и опожарени. В близките до Кръстова гора села: Дряново, Телица, Мостово, Джурково и др. пашата, който водел със себе си ходжи и имами, оставил някои от тях с поръчение насила да ислямизират населението в района. Едва в началото на XVIIв. родолюбиви родопчани започнали да възстановяват манастира в Бачково и някои други манастири, но в с. Манастир и на Кръстова гора турците не позволили да бъдат възстановени съществувалите манастири.

От втората половина на ХVIIв. настъпил най-трудният период в историята на местното население – втората масова ислямизация, която поставила на изпитание физическото оцеляване на християнското население в Средните Родопи. Тя започнала с унищожаването на Смолянската епископия, богословското училище, епископската църква „Св. ап. Петър и Павел“ и убийството на последния Смоленски епископ св. Висарион (29юли1670). Всички църкви и манастири в Средните Родопи били разрушени, а свещениците и монасите – избити. В продължение на един век за християните в района настанало време на духовен мрак и непрестанни гонения. Въпреки унищожените храмове и липсата на свещеници, те обаче успели да съхранят своята православна вяра и идентичност.

Едва в началото на ХIХв., когато било премахнато кърджалийството, в Средните Родопи започнали да пристигат светогорски монаси, преоблечени в арнаутски или турски дрехи, които продължили да разпространяват християнството. След новото възстановяване и изграждане на храмове в почти всички селища, през 1838г. пристигнал и атонският йеромонах Григорий, впоследствие почитан от населението като светец, а от краеведите наричан: „родопският Паисий“. С известно прекъсване от три години, той останал в Средните Родопи до 1872г.

13%d0%ba%d1%80%d1%8a%d1%81%d1%82%d0%be%d0%b2%d0%b0-%d0%b3%d0%be%d1%80%d0%b0-6

 

Той открил в почти всички населени места училища, в които давал образование на бъдещите свещеници, учители и родопски възрожденци. В своите проповеди о. Григорий наричал Средните Родопи „Кръстогорие“ или „Кръстата гора“ и непрестанно убеждавал християните, че няма от какво да се боят, тъй като живеят на място, което се закриля от Честния Кръст, а Господ и св. Богородица ги пазят. (Това е потвърдено в записките на неговата ученичка Рада Казалиева и в историческите изследвания и статии на Христо Попконстантинов, Андрей Печилков, Петър Маринов, Стефан Барбов, Мария Манолова, Иван Ставракиев, свещ. Константин Канев, свещ. Петър Станчев, Щильон Казалиев, Христо Гиневски и др.).

В Средните Родопи е особено изразена почитта към Христовия Кръст. Дори у мюсюлманите, които в този край са ислямизирани християни, не се изличило силното благоговение пред Честния Кръст Господен. Нещо повече, целият им живот минавал под неговия знак. С кръста те освещавали водата и лекували болните, благославяли млякото и хляба, погребвали починалите и пр. Във времето поклоненията на Кръстов връх не престанали, макар че там не било възстановено нищо, което да напомня за разрушения манастир, тъй като всички околни села били ислямизирани, а самият връх бил собственост на мюсюлманин. Нещо повече, макар че Кръстова гора след 1878 г. се намирала в пределите на Източна Румелия, християните преминавали границата и въпреки трудностите достигали до Кръстов връх. Потокът от поклонници секнал за малко едва през двете Балкански и Първата световна война.

През 1933г. в с. Борово пристигнал Йордан Стойчев Дрянков, родом от с. Ковачевица, Гоцеделчевско. Още от детинство той се отличавал с голяма религиозност. Бил беден, ивънредно скромен и честен човек, готов да понася всякакви несгоди заради Господа. Понякога дори се държал странно и непонятно за околните, сякаш юродствал. Йорданчо, както го наричали всички, понякога получавал видения. След една нощ, прекарана на Кръстов връх, му била открита историята на самото място: че на този връх някога се издигал голям манастир, в който се пазела частица от Кръста Господен.

13%d0%ba%d1%80%d1%8a%d1%81%d1%82%d0%be%d0%b2%d0%b01

 

Според историята, предадена от Йорданчо, преди това тази частица се съхранявала в Цариград, в султанската съкровищница (за нея свидетелстват житията на светиите и църковното предание). Руският цар обаче научил за тази реликва и изпратил пратеници с богати дарове за султана, като им поръчал: „Като поиска султанът и той да ви даде подаръци за мен, вие му кажете, че вашият цар не иска нищо друго освен частицата от Кръста, която е научил, че се пази в съкровищницата ви„. Пратениците изпълнили заръката на царя и султанът им дал исканото. Майката на султана обаче, като научила за това му рекла: „Какво си направил?! Знаеш ли, че тази частица от Кръста крепеше властта и силата ти? Пусни потеря да хванат пратениците и да си я вземат!„.

Султанът изпратил хора, но те не могли да хванат пратениците защото като узнали, че ги търсят, те не се върнали по пътя по който дошли, а се отправили към Средните Родопи. В манастира на днешния връх Кръстов те предали на монасите свещената реликва и заминали за Русия, като мислели по-късно да се върнат, за да си я вземат. Не след дълго манастирът бил нападнат и разрушен до основи, а монасите – избити. Те обаче успели да скрият драгоценната реликва в манастирското скривалище.

За това свое видение Йорданчо известил дори самия цар Борис III, с когото се познавал лично. Той му съобщил, че му било казано да постави висок метален кръст в знак, че на това място има частица от Кръста Господен. На 1 май 1939г., на Кръстов връх бил донесен голям метален кръст, изработен със средства, поделени между цар Борис III и подполковник Величков. В присъствието на цялото с. Борово кръстът бил бетониран на източното възвишение на върха и осветен от свещ. Петър Василев Кошелев.

В края на водосвета на менчето със светена вода кацнало бяло гълъбче, което след това литнало към западното възвишение на връх Кръстов. Йордан Стойчев посочил гълъба и казал на хората да го последват, защото той щял им покаже къде някога се е намирало манастирското аязмо. Гълъбът кацнал на една скала, в долната част на която, след разчистването на натрупаните камъни, бликнала вода. (През 1957г. Йордан Стойчев бил вкаран от тоталитарния комунистически режим в лагера в Ловеч, където загинал мъченически ок. 1960г. Засега животът му остава непроучен и около него продължават да съществуват много неясноти и загадки).

През 1956г., по поръчка на настоятелството при църквата „Рождество Богородично“ в с. Борово, майсторите Костадин Грибачев, Петър и Панайот Жекини и Димитър Данчев, с помощта на всички вярващи от селото, построили параклиса „Света Троица“ върху част от запазените основи на старата манастирска църква, разположена на западното възвишение на Кръстов връх. За целта настоятелството закупило мястото от собственика му – Расим Гуглев от с. Мостово, а за строежа използвали дяланите камъни от разрушената стара църква и останалите манастирски сгради.

През същата година било изградено и двустайно помещение до църквата, служещо за подслон на поклонниците. Параклисът бил осветен през 1958 г. от епископ Стефан (впоследствие Великотърновски митрополит). По-късно, по време на тоталитарния режим, Кръстова гора била включена в пределите на ловното стопанство на резиденция „Кормисош“ и строго се забранявало посещението на поклонници. Въпрейки това, по козите пътеки християни продължили да намират път до параклиса.

Продължителните протести от страна на група православни християни, начело с Петър Тодоров от гр. Смолян се увенчали с успех и от април 1988 г. на Кръстова гора бил назначен свещеник – отец Васил Аринински. С много трудности той успял да изгради сегашния вид на светата обител. В началото до манастира нямало ни път, ни електричество. Създадена е фондация „Кръстова гора“, в която били привлечени бизнесмени и банкери.

Така в светата обител започнаха да се събират все повече православни християни, особено в петък вечер, когато се служи през нощта. Тъй като малката църква „Света Троица“ се оказала тясна, службите започнали да се извършват на открито – на поляната.

Една нощ, както отец Васил си стоял на поляната след богослужение, изведнъж просветнало. Свещеникът си помислил, че някой закъснял посетител свети с фаровете на колата си. Светлината обаче не идвала откъм пътя, а откъм старото параклисче. После едно голямо светещо кълбо излязло оттам, завъртяло се и отишло горе до кръста и пак се върнало на същото място. През 1995 г. именно на това място е издигната новата църква, на два етажа, разположена на 160 м2. Този нов храм, посветен на „Покров на Пресвета Богородица“ е осветен на 22 септември същата година от пловдивския митрополит Арсений, в присъствието на тогавашния български патриарх Максим и голяма част от синодалните архиереи.

В настоящия момент манастирът „Света Троица“ е мъжка света обител, с постоянно пребиваващи четирима монаси. Това е единственото място, където от ранна пролет до късна есен, всеки петък срещу събота ежеседмично се отслужва Всенощно бдение и Божествена св. Литургия. Много вярващи идват тук на този ден да се помолят за прошка и изцеление. Вярва се, че ако човек остане на това място поне една нощ, под звездите, зареден с вяра и любов и отправи искрена молба към Бога, ще му се даде свише силата да се справи с несгодите и ще получи отговор на молбите си.

КРЪСТЪТ НА ЦАР БОРИС

Кръстът дарен от цар Борис III бе откраднат на 22 октомври 1994г., след като бе стоял там повече от 50 години, но на следващата година бе намерен от овчаря Алекси от с. Белица. Както пасял стадото си на половин километър от Кръстова гора, изведнъж той видял, че овцете се втурват към отсрещната борова гора. Изненадан Алекси ги последвал, за да види какво ги е уплашило. Когато сигнал там, ги видял вкупчени да ровят с крака из ланската шума. На същото място овчарят открил полузаровения метален кръст, разрязан на две. В първият момент човекът се уплашил да не го уличат в кражба, но после решил да съобщи за находката. Когато казал на отец Васил, че е намерил кръста, той се разплакал, а после започнал горещо да благодари на Бога. След това кръстът бил заварéн и отново върнат на мястото си. Това било истинско чудо, защото Христовият кръст не търпи посегателства. Разбрали са го и крадците на светинята. Малко след връщането на кръста, на игумена била подхвърлена бележка, в която пишело: „Ние, които посегнахме на кръста бяхме трима. Беди нападнаха семействата ни. Двамата се споминаха. Не исках да ме последва тяхната участ. Върнах кръста и моля за прошка…!„.