* Снимка – архив

„В днешния глобализиращ се и динамично променящ се свят, пълен с несигурност и изправен пред редица рискове и предизвикателства, минерално-суровинната индустрия в Европа и света има своето значимо място като основен фактор в тези процеси и двигател за конкурентоспособността, растежа на икономиката и добавената стойност за цялото общество“. Това заяви  проф. д-р Лъчезар Цоцорков, председател на Надзорния съвет на „Асарел-Медет” АД и на Българска минно-геоложка камара в уводните си думи при откриването на Европейския минен бизнес форум в София, на който се събраха над 230 участици от 20 европейски и други държави.

Събитието се проведе в хотел „Хилтън”, като в него се включиха и представители на мениджърския екип на „Асарел-Медет“ АД, сред които  председателят на Управителния съвет Димитър Цоцорков и изпълнителният директор инж. Делчо Николов.

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова и министърът на околната среда и водите Ивелина Василева също участваха в откриването на четвъртото издание на форума, който бе организиран от  Българска минно-геоложка камара, Министерство на енергетиката и Европейската асоциация на минните индустрии (Евромин).

„Значението на минерално-суровинния отрасъл в международен план е изключително голямо и това е съвсем логично. Mинерално-суровинната индустрия е основата, която дава началото и пътя на останалите отрасли за развитието на съответната икономика. Ако тази индустрия се развива в правилната посока, в конкурентна среда, то това означава, че икономиката на държавите ще бъде конкурентоспособна. Това означава икономически растеж. Доказателство за това е нашата позиция и отношение към този отрасъл. Миналата година ние предприехме една много важна крачка – приемането на стратегия за развитието на минерално-суровинната индустрия в България до 2030 г.“, заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова, която бе и патрон на форума.

От своя страна министър Ивелина Василева съобщи, че добивната индустрия е инвестирала повече от 420 млн. лева за възстановяване и опазване на околната среда за периода 2000-2013 г. „Промишленият сектор демонстрира значителен напредък в намаляването на въздействието върху околната среда. Все повече компании възприемат политика, която поставя като най-висш приоритет социалната отговорност и въвеждането на екологосъобразни практики”, подчерта тя във встъпителното си обръщение.

В четирите панела на форума взеха участие десетки водещи професионалисти от бранша, представители  на европейски и държавни институции, областни управители и кметове, учени, инвеститори, представители на бизнес и неправителствени организации,  медии.

Участниците изслушаха с особен интерес заместник-ръководителя на Дирекция „Ресурсна ефективност и суровини“ към Европейска комисия Флор Диаз Пулидо, който представи предимствата, финансовата и бюджетна рамки на Европейското партньорство за иновации. Възможностите за финансиране на иновационни проекти в бранша бяха представени от Кшиштоф Кубацки, директор на Координационния център за Централна и Източна Европа на Европейския институт за иновации и технологии. Европейската перспектива за устойчиво развитие на минната индустрия бе представена и от заместник-директора на Евромин Йоханес Дрийлсма, който очерта въпросите, свързани с реиндустриализацията на Европа и иновационното и технологично обновяване на бранша.

Партньорството между бизнес и образование бе широко застъпено в презентацията на доц. Сибила Шоштарич от  катедрата „Минералогия, петрология, геохимия“ в Университета в Загреб, Хърватия.

По време на дискусията „Реиндустриализация. Ролята на минерално-суровинната индустрия“ с модератор проф. д-р Любен Тотев, ректор на МГУ „Св. Иван Рилски“, се посочиха факторите за растеж на добивната и на свързаните с нея следващи по веригата на стойността индустрии и се представиха редица успешни примери и факти от тежката индустрия на България. В панела взеха участие проф. д-р Лъчезар Цоцорков, , проф. д.т.н. Николай Вълканов, заместник-председател на УС на БМГК и председател на Съвета на директорите на „Минстрой-Холдинг“ АД, Антон Петров – Председател на Българската асоциация на металургичната индустрия, д-р Румен Атанасов, Председател на Българска асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ) и Михаил Колчев – Председател на Българска камара на химическата индустрия (БКХП). Специално отношение по въпроса взеха зам.министрите на енергетиката и околната среда и водите – г-н Жечо Станков и г-н Красимир Живков.

„Самочувствието на страната ни като домакин на този престижен бизнес форум се основава на факта, че България е сред водещите държави с развита минерално-суровинна индустрия въз основа на своите дългогодишни традиции и добри практики“, коментира значението и мащаба на форума проф. д-р Лъчезар Цоцорков. Той подчерта, че без развитието на местния добив на суровини и при разчитане предимно на внос е застрашено устойчивото развитие на европейския континент и на Европейския съюз като цяло. „Затова редица държави от ЕС, включително и България приеха национални стратегии за развитие на добивната индустрия. Нашият Европейски минен бизнес форум е поредната възможност да се чуят мненията и предложенията по тези въпроси, да се дискутират предизвикателствата на устойчивото развитие и да се обмени опит между ангажираните в науката, производството, държавните органи, бизнес и неправителствени организации в този отрасъл”, обобщи той.

 

Обобщения от ЕМБФ 2016

Част от изводите и обобщенията, генерирани по време на четвъртото издание на Европейския минен бизнес форум, който се провежда в България веднъж на две години, са:

  1. Отбеляза се прогрес по отношение на разбирането в обществото за изключително важната роля и значение на минерално-суровинната индустрия, както за съвременния бит и съществуването на хората, така и за устойчивото развитие на нашата човешка цивилизация.
  2. Откроени бяха много неизползвани все още възможности и голям потенциал за устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия на България и други европейски държави.
  3. Съществуват многобройни примери и добри практики, че минерално-суровинната индустрия може да се развива здравословно-безопасно, екологосъобразно и в хармония с всички останали индустрии и социални дейности, като осъществява своята корпоративна-социална отговорност с дългосрочна добавена стойност.
  4. Минерално-суровинната индустрия и останалите индустрии могат и по-активно да си взаимодействат помежду си за повишаване ефективността на производството, рециклирането, намаляването на отпадъците и превръщането им в суровини.
  5. Необходимо е – на база динамиката на глобализацията и промените в световен мащаб и развитието на научно-техническите достижения – по-често да се актуализират националните и европейски стратегии и програми за устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия с участието на всички заинтересовани страни.
  6. За устойчивото развитие на минерално-суровинната индустрия от решаващо значение са редица фактори, за които са необходими обединени усилия на национално и европейско ниво като:
  • Създаване на необходимите условия и интензификация на научните и научно-приложните разработки на национално и европейско ниво, свързани с повишаване на ефективността в проучването, добива и обогатяването на минерални суровини, а именно:

 

  • повишаване производителността и енергийната и ресурсна ефективност, намаляване на загубите при добива и увеличаване извличането при обогатяването, дълбочинно и пълно оползотворяване на наличните полезни компоненти в добиваните суровини и превръщането им в пазарни продукти и други.

 

  • В тази връзка една голяма възможност е пълноценното използване на европейските програми и особено „Хоризонт 2020“, Плана „Юнкер“, Програма LiFe Plus и др. както и партниране с Европейския институт за иновации в суровините.