Предлагаме на вашето внимание една забавна, поучителна и полезна книга. Кои сме ние? Румяна Пенчева, литературовед, и Мирела Костадинова, философ. Запозна ни Иван Вазов в Сопот, на честване на 120-годишнината от първото издание на романа „Под игото“. После времето се завъртя и пред нас застана друг голям българин – Стилиян Чилингиров. И една стара тетрадка с готварски рецепти от неговия дом, принадлежала някога на прислужницата му. Оттам тръгна и идеята за тази книга.

Кухнята на българина от ХІХ и началото на ХХ век съвсем не прилича на съвременната, в която „химията храни човека“. В онези години готвенето е ритуал, който трае понякога цял ден. Например само за приготвянето на кекс било необходимо яйцата да се бият с тел поне 40 или 50 минути. И съвсем не е измислица, че сладкишите ставали най-малко с 10 яйца. Готвели се и обикновени храни, с „малко масраф“, които носели наслада за небцето и душата. „Яде коприва, пък носи коприна“, философства народът ни…

В кухните на предците ни, на огнището или на печката с дърва, всеки ден къкрели апетитни гозби, приготвени от чисти и истински продукти. Цвеклото е било чукундур, зехтинът – дървено масло, а сметаната – каймак. Днес храните само наподобяват истинския вкус на маслото, сиренето, месото, яйцата и други основни храни. Готвим в микровълнови печки, тостери, тефлонови тигани, блендери, пасатори, роботи. И все нещо не достига във вкуса на храната…

Не само продуктите са от значение за добрата кухня. Също и естетиката, с която е предложена храната, и съдовете, в които тя се съхранява. Някога във всеки български дом съдовете за ориз, оцет, брашно, пипер, подправки и т.н. били от порцелан в красиви форми и с кокетни щампи. Медните съдове били калайдисвани, за да греят като слънчогледи. Кухнята била храм, в който се свещенодейства. Навремето само по-първите граждани са притежавали ленени или памучни кърпи за хранене с извезан монограм и медни пръстени, също с монограм. Имали са изящни поставки за рохки яйца, богато изрисувани супници, чинии, вилици и лъжици с флорални орнаменти, съдове за сосове, канички и други съдчета, на които днес дори не знаем предназначението. Грациозни фруктиери от стъкло и порцелан са красели кухните и гостните стаи.

Ето какво пише в една стара готварска книга: „Покривката на масата трябва да хармонизира със салфетките, приборите, чиниите и чашите. Цветът на покривката и салфетките трябва да се допълва от цвета на чиниите и цветята на масата. Стилът на приборите се допълва от стила на чиниите и чашите. Много важно е приборите да бъдат добре изчистени, да имат блясък и да отразяват светлините. Същото важи и за чинийките за масло, чинийките за горчица, солниците, пепелниците и др., които трябва да изразяват и допълват хармонията на масата. Свещниците, ако се поставят, трябва да бъдат също идеално чисти и бляскави“.

Дали имаме време и усет да мислим за всичко това?

А българските писатели и политици са имали тази чувствителност. На тях винаги сме гледали като на хора, отдалeчени от бита. Но той не е настрани от тях. Би било любопитно да надникнем в тяхното всекидневие. Това са моментите, когато събират на трапезата своите близки и приятели и ги гощават с любими ястия. В писма, дневници, спомени, в писателски бележници са съхранени техните предпочитания в храненето. Смятаме, че ще е изненада и предизвикателство за читателя да прочете, пък и да сготви ястие или сладкиш по любимите им рецепти.

За да не бъде това една обикновена готварска книга, пък и верни на убеждението си, че книгите трябва да носят познание, предлагаме на вашето внимание любознателни факти, които изглеждат наивни и дори смешни. Открити са в стари кулинарни книги, вестници, исторически четива, домакински списания и архиви. Те показват светогледа на човека от ХІХ и началото на ХХ в. към историческите факти и сведения, които са ценни дори днес.

Илюстрациите също са в духа на нашата идея. С усмивка, разбира се.

Кухнята, която ви поднасяме, е практична и здравословна, и е по джоба на съвременния българин. Заповядайте в кулинарния свят на писатели, поети, политици и стари граждани. Да седнем около една трапеза и да се насладим на изтънчени и съблазнителни аромати.