Кристиан Ваклинов

Датата е днешната – 30-ти септември. 2002 година. Понеделник. Ден, свързан с новото начало. На пръв поглед ден като всички останали. Град Пазарджик. Малко преди седем вечерта. Железопътната гара. Тихо и пусто е.

Тук обаче този понеделник поставя едно тъжно начало – начало след несправедлив край на една 74-годишна история. Краят на един живот. Скъсването на една връзка. На далечния седми коловоз за композирани три зелени вагона и един локомотив. След броени минути те ще заминат, обслужвайки последния влак по теснолинейката от Пазарджик до Варвара – част от линията Септември – Варвара – Велинград – Банско – Добринище. Последните пътници със сълзи в очите се качват на Малкото влакче. Те са с него в последния му курс.

Малко, но верни до гроб. „Пазарският влак“ никога повече няма да се върне в Пазарджик, никога повече няма да мине край къщичките на селата Главиница, Ляхово и Ветрен дол. Бариерите на прелеза ще се пенсионират – защото вече няма на кой да служат. Днес той ще умре. Влакът. Гръбнакът на местния живот. Последното „Сбогом“ протича със закъснение.

Сякаш нещо невидимо задържа теснолинейката още няколко минути в гарата, преди да се изгуби в тъмнината. Вятърът бавно повява и придава още по-тягостно усещане. Бавно пада нощта. Черна и студена. С последното подаване на зеления сигнал бавно релсите започват да изстиват… тихо и пусто е. Отиде си… завинаги… а може би не…

И днес, когато застана на перона, все още търся с поглед Малкото влакче. Но него вече го няма. А може би още го няма. И тялото ми изтръпва. Изпитвам ужаса от загубата всеки път, когато се доближа до там, когато го сънувам и се събудя. Затова знам, че искам да губим повече. Както каза един приятел – човек може без един бъбрек, но без двата си не.

Затова ще пазим Родопската теснолинейка, помнейки как преди 14 години позволихме да погребем една значима част от нея. Попитах хората, макар да бях сигурен – днес 98,5% от пазарджиклии смятат, че откъсването ни от Трансродопската железница, свързваща курортите Велинград, Банско и Добринище, е голяма загуба за града и региона ни.

Този тъмен последен понеделник на месец септември 2002 година трябва да поражда у нас въпроси и заключения, които оставям на всеки от вас…

В памет на Пазарджишката теснолинейка, заминала за последен път на този ден преди 14 години – около 19 ч.

* Снимка – Пазарджишката теснолинейка – монтаж от снимки на в-к „Знаме“, Веселин Малинов и Илия Илиев.