На 29 септември три пазарджиклийки поеха по пътя Камино – Теофана Филипова, Юлия Костова и Петя Лалева успешно изминаха 174 км. от най-известния поклоннически маршрут в Европа. Отправната им точка бе О Себрейро, а след като стигнаха до Сантяго де Компостела, те изминаха още тридесет километра, за да достигнат – нулевия километър на брега на Атлантическия океан. Това се случи вчера, а къде се намира Краят на света, ще научите от техния разказ през следващата седмица.

В продължение на десет дни те успяха, да преодолеят в дъжд и пек несгодите на пешеходството, за да докажат на всички и най-вече на себе си, че за да постигнеш целта, просто трябва да направиш първата крачка към нея. Преди да се завърнат в Пазарджик трите дами ще посетят Лондон.

Най-дългата им дневна отсечка е 29 км. от Палас де Рей, през невероятни места до Арзуа. Спускахме, катерихме, успяхме – споделя Юлия Костова, най-краткият им маршрут е бил от 19 км. За преживяванията и истинското приятелство, за изпитанията по пътя и предизвикателствата към волята, четете през следващата седмица.

Вървенето по Пътя е движение, разбира се, в Пространството. Поклонникът тръгва от точка А и трябва да стигне в Сантяго де Компостела, в олтара на чиято катедрала е гробът на Апостол Яков. По време на пътешествието пред погледа му преминават непрестанно сменящи се пейзажи и региони и е добре той да поназнайва нещичко за географията на земите, през които върви, за да възприема по-лесно и по-добре света около себе си.

09%d1%84%d0%b0%d0%bd%d1%87%d0%b5%d1%82%d0%be-%d1%8e%d0%bb%d0%ba%d0%b0

Отдавна е известно, че няма един-единствен Път към гроба на свети Яков. Прочута максима гласи, че Пътят започва от прага на нашия дом. Някога е било така в буквалния смисъл на думата. Днес модерните технически средства ни помагат да се придвижим по-близо да крайната цел, но така или иначе пътят на всекиго от нас към Сантяго де Компостела започва не с първата крачка в Сен Жан Пие дьо Пор, Памплона, Бургос, Ирун или Лисабон.

09%d1%84%d0%b0%d0%bd%d1%87%d0%b5%d1%82%d0%be2

Същинското възкресение на Пътя започва с дейността на испанския свещеник Елиас Валиня Сампедро, който през 1980 г. започва да маркира Френския път с жълти стрели и да полага грижи за изграждане на мрежа от поклоннически подслони. Малко преди това той защитава докторат относно историческите и църковните корени на поклонническото движение по Пътя.

Поклонението на папа Йоан Павел II на гроба на светеца има широк отзвук в целия католически свят, също както и призивът му старият континент да съживи своите корени. Съветът на Европа обявява през 1987 г. Пътя на св. Яков за най-стария европейски културен маршрут. Година по-рано една изгряваща звезда на съвременния литературен небосклон – Пауло Коелю – публикува разказа за своето пътуване към Сантяго де Компостела, пропагандирайки неговата значимост сред широки кръгове читатели.

В резултат на всичко това в последните три десетилетия броят на поклонниците по пътя нараства с всяка изминала година. Ако през 1970 г. удостоверение за направено поклонение е издадено на 68 човека, а през 1980 г. – на 209, то през 2010 г. (света компостеланска година, т. е. година, в която празникът на светеца – 25 юли – е в неделен ден) Сантяго де Компостела е посетен от 272135 поклонника.

В годините след това – макар и не толкова специални като 2010 г. – броят им доближава 200 хиляди.

Предишният ни материал по темата  - ТУК