През 1852 г, след много труд и мъки, шепа българи от „Ени махала“ казано на български Новата махала, в Пазарджик, построили малка еднокорабна църква с едно дървено кубе в средата на покрива. Размерите на храма били 10 метра широчина и 24 метра дължина, а с арките 15 метра на 24 метра.

Храмът бил наречен „Света Петка“. Независимо, че е построен преди Освобождението, не е вкопан в земята  и има един Свети Престол. Инициаторите за построяването на храма, както и майсторът, който го е построил са неизвестни. Освещаването на църквата е станало на 27.08.1853 г., разказват кондиките.

Храмовият празник е на 14 октомври, когато се почита паметта на Света Петка Епиватска Българска – Търновска. Иконостасът е без резба и е широк 8 метра, висок 4 метра. Майсторът и годината на направата му са неизвестни.

През 1953 година проф. Никола Кожухаров и колектив осъществил изографисването на храма, състоящо се от самостоятелни фигури на светии, композиции от Евангелски събития и орнаменти. През 2011 година е извършена цялостна реставрация на храма, от художника – реставратор Лука Делийски.

Легенда

13sv-petka_pz_3

В годините около 1850 година, в малката „Ени махала“ – Нова махала, намираща се в източния край на гр. Пазарджик, на левия бряг на река Марица, която била заселена повече с турци и по-малко с българи. В българите се зародло пламенно желание и те да имат свой молитвен дом / храм /, където да се извършва Света Литургия, за да се възнасят молитви и просби към Престола на Всевишния за взхода на поробеното и измъчено отечество, за мир и щастие на семействата, за добро и благодатно Богу. През 1851 г. бил отправен апел за набиране на средства за  изграждане на храм.

Историята говори, че за да се построи храм през онези години, било необходимо да се получи специално разрешение – ферман от турската власт. Такъв нямало.

Преданието разказва, че това място било на бея на града. Жената на бея заболяла от очна болест  и никакви лекари, нито знахари могли да я изцерят. Една вечер болната беица сънувала сън, в който ѝ се казало, че ако направи храм на посоченото място и ако в храма се изкопае кладенец, водата му ще бъде свята и който си измие очите с тази вода, ще оздравее. Беят подарил това място на християните – българите от махалата „Ени махала“. На това място, българите изградили храм и го нарекли  „Света Петка“, а от изкопания кладенец бликнала вода. Беицата измила очите си и оздравяла.

И до днес вярващите християни, посещаващи храма, си наливат от лечебната изворна вода от  аязмото. А самото аязмо се намира вътре в храма.

В този малък молитвен дом се отбивал на богослужение Апостолът на Свободата – Васил Левски. Понякога, Левски притежавал хубав глас и ходел до малката църква „Света Петка“, за да се черкува, дори пеел като псалт. В сградата на южната стена – част на църковния двор имало врата, която сега е зазидана, през която Васил Левски влизал в храма и изчезвал нзабелязано.

Храмът е обявен за паметник на културата.