Православната църква почита днес Св. апостол и евангелист Лука и Света Злата Мъгленска – българска и гръцка светица и великомъченица, живяла през 18 век по време на османското робство в България. Освен 12-те апостоли, които навсякъде следвали своя Небесен учител, Иисус Христос избрал още 70 ученици и ги пратил да проповядват Неговото учение по градове и села. Преди да ги изпрати на проповед, Той ги наставлявал как да учат народа, дал им власт да изцеряват всяка болест. В числото на 70-те ученици бил и Св. Лука, родом от Антиохия, където на младини изучавал медицина и живопис, а по-късно бил и спътник на Св. апостол Павел при мисионерските му пътешествия.

От Рим Павел пратил послания до християните от различни места. В тях той наричал Лука “лекар многообичан и брат, когото възхвалява цялата Църква”. По-късно Св. Лука се отправил за Египет, където в Тива устроил християнска църква, известна по-късно със своята многочисленост и светост. Основал и много други църковни общини в Египет, като лекувал не само телесни, но и душевни страдания. Свещеното предание говори, че Св. Лука нарисувал две икони: на Св. Дева Мария с Божествения Младенец на ръце и на светите първовърховни апостоли Петър и Павел.

По тоя начин той сложил началото на църковната иконопис за слава на Бога Христос, Божията майка и на всички светии. От Египет евангелистът дошъл вече твърде стар в гръцката област Ахайя, недалеко от Патра, където умрял мъченически на 80-годишна възраст. Император Констанций, син на Константин Велики, като научил за чудесата, които ставали при гроба на Св. Лука, наредил тържествено пренасяне на мощите в цариградската църква ” Св. Апостоли”. Като пръв християнски иконописец днес много зографи, художници и резбари са избрали Св. Лука за свой покровител и почитат светлата му памет на 18 октомври.

18%d0%b7%d0%bb%d0%b0%d1%82%d0%b0

 

Света Злата Мъгленска се ражда в бедно семейство в село Слатина (днес кръстено на нея Хриси), Мъгленско. Тя има още три сестри, като още от малка се проличава нейната рядка красота, смиреност, благочестивост и чистата, твърда и непоклатима вяра в Господ. Рядката хубост на девойката й донася големи изпитания и става повод да понесе изпитания на велика мъченица. Според житието на светицата млад турчин я издебва и отвлича.

Поискал от нея да се отрече от вярата си и да се ожени за него. Тя не скланя дори пред молбите на близките си да се отрече от християнската вяра. Турците дълго и безмилостно я изтезават, а след това я обесват и насичат тялото и на късове. Пречистена в огъня на страданията, Злата Мъгленска предава душата си на Бога на 18 октомври 1795 година. На някои от иконите си Светицата е изографисана в народна носия.