Хачик МАРДИРОСЯН, Костадин ПАМПОВ

Акад. Васил Гюзелев е роден на 19 октомври 1936 г. в с. Раковски (сега квартал на Димитровград). Завършил е история и археология в СУ „Св. Кл. Охридски“. Родната Алма матер е естествената среда, в която се развива кариерата му на блестящ учен и преподавател в областта на средновековната история на България и Европа (IV-ХV век). Специализира византинистика и медиевистика, гръцка и латинска палеография в различни европейски университети и в САЩ. Автор е на 72 книги и монографии, на 348 студии и статии, 48 рецензии, отзиви, предговори и библиографии, 208 научно-популярни статии и интервюта, публикувани у нас и в чужбина.

     Откриването и виртуозната интерпретация на напълно непознати извори и факти за Българското средновековие, лансирането на нови, основополагащи концепции за развитието на Балканите и Европа през Средновековието правят акад. В. Гюзелев световен авторитет в медиевистиката. Книгите му са написани по начин, който ги прави интересни не само за специалистите, но и за широк кръг читатели и любители на историческото четиво.

      Дипломира се със защита на дипломна работа по темата „Езически религиозни вярвания и погребални обичаи на югоизточните славяни“ (1959 г.) с научен ръководител проф. Атанас Милчев. За кратко е уредник в Историческия музей в Димитровград. През 1961-1972 г. е асистент по средновековна българска история във Философско-историческия факултет на Софийския университет. Защитава докторат (дисертация за кандидат на историческите науки) на тема „Институциите кавхан и ичиргу боила. Принос към военно-административната уредба на Първата българска държава (VII-XI в.)“ (1971 г.). През 1972-1982 г. е доцент по средновековна българска история в Историческия факултет на Софийския университет. Хабилитационният му труд е: „Княз Борис Първи. България през втората половина на IX век.“

      Ръководител е на Катедра по история на България в Историческия факултет на Софийския университет (1974-1984 г.) и на Секция „Средновековна история на България“ в Института по история при Българска академия на науките (1977-1983 г.). Директор на Националния исторически музей (1975-1977 г.). Професор по средновековна българска история в Историческия факултет на Софийския университет (1982-2003 г.). В периода 1984-2000 г. акад. В. Гюзелев е директор на Българския изследователски институт във Виена (Дом „Витгенщайн“). Член-кореспондент (1995 г.), а от 2003 г. – редовен член (академик) на Българска академия на науките. Специализирал е във Виена, Будапеща, Генуа и Вашингтон. Гост-професор и лектор е в Московския, Кьолнския, Лайпцигския и Великотърновския университети. Носител е на международната „Хердерова награда“ (2003 г.).

       Президент на Организационния комитет на 22-ия  Международен конгрес за византийски изследвания, проведен в София (22-27 август 2011 г.). Председател на Организационния комитет за отбелязване 1000-годишнината от смъртта на българския цар Самуил (2014 г.). Главен редактор на „Голямата енциклопедия – България“(2003 г.).

       Акад. В. Гюзелев има редица публикации и върху историята на нашия Пазарджишки край: „Дългият поход“ на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело от 1443-1444 г. и българите”. В: „550 години от похода на Владислав Ягело (Варненчик) и Януш Хуняди (1443-1993 г .)”. Научна конференция, Сборник от материали, Белово 1993 г., с. 3-18. Преводи на извори в сборника „Родопите през вековете“ (редактор и съставител П. Хр. Петров). София, 1966 г., с. 9-39, 41-42, 43-44. „Аз съм разпилян като Пикасо в средновековните проучвания”, интервю във в. „Пазарджишка Марица”, бр. 63 (2834), 24 март 2013 г. „В защита на една записана народна легенда”, предговор. В: Костадин Пампов – „Легенда при Върха. Страници от историята на село Черногорово, Пазарджишко”, Второ преработено и допълнено издание, Пазарджик, 2015 г., с. 5-6.

      Акад. В. Гюзелев е изследовател на историята на Средновековна България, но  винаги е проявявал съпричасност и към нейното по-близко минало и настояще. Във връзка с отстраняването на проф. Иван Батаклиев – най-значимият краевед на Пазарджик и Пазарджишко – от преподавателска работа в Софийския унивеситет през 1947 г., акад. В. Гюзелев твърди, че с това действие е „оскъднена българската наука”. Посочва, че „Българите сме с неизживяно детство”, изразявайки разбирането си, че Средновековието, което според Умберто Еко е детството на човечеството, в нашата история е брутално прекъснато. Категоричен е „че ако не принудим българина да се образова, нацията ни няма бъдеще”. Убеден е, че проблемите ни днес предполагат цялостни решения и че „За мисленето на парче, народът, ще плаща скъпо”. По инициатива на учителя по история Хачик Мардиросян акад В. Гюзелев направи в Пазарджик първото публично представяне (2013 г.) на книгата си „Апология на Средновековието”, която е своеобразно обобщение на неговите десетилетни търсения в областта на медиевистиката.

      На 19 октомври 2016 г. акад. В. Гюзелев навършва патриаршеска възраст. Става на 80 години. Направеното от него за българската историческа наука дава основания на мнозина изследователи да поставят името му до тези на класиците на нашата историческа медиевистика – Васил Златарски, Петър Мутафчиев, Петър Ников и Ив. Дуйчев. Авторите на настоящите редове са убедени, че той заслужава това признание и тази почит.