В понеделник, от 18 ч. любителите на литературата в Пазарджик могат да се срещнат на живо с поетесата Аксиния Михайлова. Тя ще гостува в симпатичната книжарничк „КнигАрт – кафе“, която се намира в сградата на читалище „Виделина“.
Аксиния Михайлова, поет и преводач, е родена на 13 април 1963 г. в с. Ракево, Северозападна България. Завършва Френска езикова гимназия „Анри Барбюс“ в гр. Враца (1982) , Научна информация в Държавен библиотекарски институт – София (1984). През 1991 г. се дипломира като магистър в СУ „Св.Климент Охридски“, Факултет славянски филологии и Френски език в ФКНФ (Факултет по класически и нови филологии), а по-късно завършва специализация Английски език и литература в същия университет. Работила е две години в Справочен отдел на Областна библиотека в гр. Шумен в периода 1984/86, в издателство „Парадокс“ 1994/97, един от основателите на първото частно литературно списание в България „Ах, Мария“ и член на редколегията му и до днес. От 1991 работи като преподавател.Автор на 6 поетични книги на български език: Тревите на съня (1994), Луна в празен вагон (2004), Три сезона (2005), Най-ниската част на небето (2008), номинирана за националните литературни награди „Иван Николов“ и „Христо Фотев“, Разкопчаване на тялото (Изд. „Жанет 45“, 2011), номинирана за наградата „Иван Николов“, удостоена с националните литературни награди „Христо Фотев“ и „Милош Зяпков“ през 2012 г. През 2015 година в издателство „Жанет 45“ публикува последната й засега поетична книга Смяна на огледалата, удостоена с националната награда „Иван Николов“ за най-добра поетична книга за 2015 година. Има две публикувани книги с избрани стихотворения на словашки и арабски език: Опитомяване /Krotenie, Edicia Viachlasne LIC, Братислава (2006), В очакване на вятъра, Нова култура, Кайро (2013).

Нейни стихове са печатани в различни литературни списания, вестници и антологии в България и чужбина. Публикувани са в Канада, САЩ, Франция, Белгия, Фландрия, Италия, Испания, Румъния, Молдова, Словакия, Чехия, Словения, Сърбия, Унгария, Хърватска, Македония, Гърция, Литва, Латвия, Турция, Египет, Япония, Китай.

Съставител и преводач на Антология на съвременната литовската поезия, (ФБЛ,2007), Антология на съвременната латвийска поезия (ФБЛ, 2008), както и на повече от тридесет книги с поезия и проза. Сред преведените от нея автори са Жорж Батай, Жан Жьоне, Ги Гофет, Венюс Кури-Гата, Силви Жермен, Пиер Буржад, Жан-Клод Вилен, Роз-Мари Франсоа, Хориа Бъдеску, Фабио Ското, Владас Бразюнас, Корнелиус Платялис, Марцелиюс Мартинайтис, Дагния Дрейка, Александър Чакс, Линда Мария Барос, Лилиан Вутерс, Анизе Колц, Ламберт Шлехтер, Алекси Жени, Франсоа Вейерганс.

През 2002 г. участва в учредяването на поетическото движение Cap à l’Est (Предмостие на Изток) в Будмерице, Словакия, обединяващо френскоговорящи поети от Средна и Източна Европа под егидата на „Театър Молиер – Дом на поезията“, Париж.

Носител на множество награди от литературни конкурси у нас и в чужбина и на национални и международни литературни награди за поезия и превод – Годишната награда на Съюза на литовските писатели за стихосбирката „Необикновено е да си жив” на Марцелиюс Мартинайтис (2009), наградата на името на латвийския поет Александър Чакс за публикувания на български език сборник с избрани стихове на поета „Огледала на въображението (2009) и на най-високото отличие на Република Латвия Рицар на Ордена на Трите звезди.

През ноември 2014 г. френската й книга Небе за изгубване е удостоена с най-престижната годишна награда за поезия във Франция „Гийом Аполинер 2014“.

Участвала е в множество европейски и световни поетични фестивали, форуми и литературни четения във Франция, Белгия, Швеция, Словакия, Литва, Латвия, Словения, Румъния, Турция, Китай и Тибет.

Член на българския ПЕН-клуб, Съюз на преводачите в България и Сдружение на българските писатели.

Живее и работи в София.