Иван ДИМИТРОВ, политолог

02%d0%b8%d0%b2%d0%b0%d0%bd-%d0%b4%d0%b8%d0%bc%d0%b8%d1%82%d1%80%d0%be%d0%b2

На предстоящите президентски избори ще изразим позиция и на референдум организиран от екипа на Слави Трифонов. Референдумите са съществена част от демократичния живот, те са форма на пряко волеизявление от страна на гражданите, на включването им в политиката. С други думи те са инструмент на пряката демокрация. Гражданите получават възможност директно да въздействат на политическия курс на страната, поставяйки на второ място ролята и дейността на избраните от тях представители.

За да има легитимен референдум е не само важно да получи нужния брой участие от страна на хората, тоест за да е валиден трябва да участват не по-малко от гласувалите на последния парламентарен вот, но и нещо по-важно – възприятията на хората за политическото. С други думи политическата култура на гражданите, разбирането и осъзнаването на правата и задълженията им произтичащи от конституирането на държавата, ролята им и съпричастността им към обществения интерес. Настоящият референдум налага изключителна отговорност към гражданите въз основа на поставените въпроси, независимо от това, че Конституционния съд отмени три от тях.

РЕФЕРЕНДУМИ В ЕВРОПА

Една демокрация е консолидирана тогава, когато гражданите разбират правното понятие народен суверенитет в нейната основа, в лостовете за въздействие през призмата на отговорността. Тук говоря за съществуващата опасност демокрацията да погуби себе си чрез демократичните механизми. Както свободата трябва да налага отговорности към себе си, за да не се превърне в свободия, така и демокрацията трябва да се мисли отговорно, за да не се стига до момент на хаотично самоовластяване. Пример за подобно нещо е Brexit – ът в Англия. Гражданите не осъзнаха полезността от членството в ЕС, още повече, че политическият им фокус се  моделира така, че вътрешнопартийни противоречия в партията на Камерън се транспонираха към обществото, в резултат на което те промениха траекторията на държавата си, като избраха напускането на ЕС, за сметка на всичко, за което се полагат повече от половин вековни усилия. Цветът на демокрацията им / младите хора/ е задушен от демократичното волеизявление на законния референдум. Сега предстоят още три референдума в Европа, този в Италия, Унгария и в сръбския ентитет на Босна и Херцеговина – Република Сръбска. В известен смисъл тези референдуми си приличат на този в Англия по това, че прехвърлят  отговорности на хората, които те не са подготвени да носят, заедно с това, че изключително силно могат да повлияят на бъдещето на Европа.

РЕФЕРЕНДУМИ У НАС

В българската действителност през последните години се регистрираха няколко допитвания до народа. Бяха проведени две допитвания до народа от темата за АЕЦ „ Белене“ до този организиран от президента Плевнелиев относно изборните правила. Двата референдума по-скоро съдържаха политически заряд за партийно противопоставяне и това кой колко тежи в политиката, отколкото търсенето на гражданската позиция. Предстоящият референдум получи наказателен пръст от Конституционния съд. Той отмени три от поставените въпроси свързани с намаляването на броя на депутатите от 240 на 120, дистанционното гласуване по електронен път при провеждане на избори и референдуми, заедно с избирането с мажоритарна система с абсолютно мнозинство в два тура на директорите на областните дирекции на МВР и началниците на районните управления. Така в крайна сметка ще можем да се произнесем само по останалите три въпроса. Един възможен прочит дава основателни размисли по отношение на нашето ДА или НЕ.

Намаляване на партийната субсидия до 1 лв. за действително получен глас.

В момента партиите усвояват по 11 лв. на глас на година от данъкоплатците. Парите се използват за провеждане на партийната политика / поддържане на структури, провеждане на кампании и мероприятия, разпространение на информация и др./ и най-вече като ключов механизъм за ограничаване на политическата корупция. В редица държави, чиито стандарт на живот е значително по-висок от нашия партийната субсидия е по-малка. Средният размер на субсидиите за партии в страните от ЕС е около 3.50 евро. Да, тези държави са по-големи от нашата като брой население и съответно партиите получават високи като размер средства, но и респективно партийните дейности обхващат това население. Субсидиите дават възможност на партиите да работят без да стават проводници на едни или други частни интереси следствие на получени пари от компании или частни лица. В нашата политическа действителност те получават такива средства. Друг аргумент в полза на субсидиите и нивата  им е свързан с възпрепятстване на политическата корупция. Този аргумент в българската действителност не работи. Размера на партийната субсидия не кореспондира с политическата корупция. През последните години индексът за корупция мерен от международната асоциация Transparency International /Прозрачност без граници/ е изключително негативен за България. Ние продължаваме да сме в челните места по корупция в ЕС. В този смисъл увеличаването на партийната субсидия, което се направи през годините, не намали размера на политическата корупция.

Задължително гласуване

Народните ни представители приеха изменения в Избирателния кодекс. В този ред на мисли гражданите биха потвърдили това, което се промени / ако гласуват с ДА/, въпреки че мотивите, които биха накарали хората да отидат до урните / лишаването от избирателни права ако два пъти не се гласува на избори от един и същ характер – президентски, парламентарни, местни, евро избори/ са по-скоро неработещи. Ако гласуват с НЕ отново се доказва констатацията за бягство, за апатия от политическото у нас, като това НЕ в известна степен ще е  продиктувано от бунт срещу акта за лишаване от изборни права с новите промени. Въпросът е дали политиците ще погледнат през този контекст?

Мажоритарна избирателна система

Въпросът за избор на народни представители с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура заслужава да бъде разгледан внимателно. Механиката на системата определя хората, които ще получат отговорността да представляват гражданите. При тази избирателна система се гласува за личности, като победител е този, които получи абсолютно мнозинство. Системата е лесно разбираема за хората, създава и предпоставки за относително стабилен парламент. Тук гласуваме за личности, които макар и избрани на мажоритарен принцип / печели този с най-много гласове, останалите кандидати отпадат/ са  партийни кандидатури. Това е така, защото те получат ресурс да направят кампания, да изпратят посланията си до хората, да организират срещи, да предложат политики, които апостериори са получили поддържаща предварителна подкрепа. Тази система облагодетелства големите партии за сметка на малките такива. Най-често малките не успяват да получат парламентарно представителство. Там където се използва мажоритарна система, обикновено имаме 2 партии, които са в парламента. Така по-малките остават не представени, съответно и гражданите, гласували за тях също остават не представени. Системата води до загуба на гласове, защото гласовете на загубилите кандидати всъщност отпадат. Тези разсъждения към българската действителност реално изглеждат така – много от партиите изчезват, като най-вероятно ГЕРБ ще има абсолютно мнозинство. Тази система няма да заздрави българския политически живот. Разумният ход на мислене е преференцията в пропорционалната избирателна система. Тя е тази, която дава възможност на кандидатите да покажат реални качества и ясно изразена близост до избирателя, а от друга страна и широко представителство в парламента чрез включването на повече партии.

ОЧАКВАНИЯ

Трудно е да се определят резултатите от предстоящия референдум. Много фактори работят против него. От една страна още от самота начало така поставените въпроси на първо четене водят  до отговор ДА- такова което адмистира, дава приоритет на действието, а остава на заден план размисъла спрямо самото действие. С други думи въпросът как да се гласува не присъства. От друга страна връзката му със Слави Трифонов и неговия екип ще накара част от хората да не гласуват, да погледнат на него като поредната популистка вълна за търсене на политически дивиденти. Всичко това е съпроводено с липсата на разяснителна кампания. Обществото няма да получи възможността да се запознае в детайли със същността на поставените въпроси. В момента партиите и обществените организации също не обръщат достатъчно внимание на референдума и едва ли ще се ангажират по-настоятелно. При едните предстоят президентските избори, другите не разполагат с достатъчно ресурс. Политическите години показаха, че президентската кампания води по-малко хора до урните спрямо парламентарните избори, а за да се приложат резултатите от допитването, такива каквито са, то активността трябва да е равна или по-висока от тази на последните парламентарни избори. От всичко това политическата траекторията изглежда  така, че последната дума ще е на депутатите.