Иван ДИМИТРОВ, политолог

02%d0%b8%d0%b2%d0%b0%d0%bd-%d0%b4%d0%b8%d0%bc%d0%b8%d1%82%d1%80%d0%be%d0%b2

От скучни тези избори се превръщат в доста интересни и непредвидими. От една страна те показват, че във всяка изборна кампания трябва да се подхожда идейно, технически и времево сериозно от страна на кандидатите  и партиите/инициативните комитети стоящи зад тях, а от друга страна, че кратката кампания не определя автоматично гражданите, като гласуващи за партийни предпочитания, инак се рискува кандидатите да пребивават в политическа ситуация на изненади. Тази кампания и конкретно първият тур на изборите поднасят доста изненади.

Референдумът, а не задължителното гласуване повишават избирателната активност. Нещо повече, той е електронът, който запалва протестен вот срещу статуквото, вот съсредоточен в подкрепа за кандидати извън политическата система. В този ред на мисли популистките послания, заиграването с теми извън прерогативите на президента допълнително засилват протестния импулс на цялата кампания. Заедно с това и определени кандидатури – хора познати в развлекателните формати и шоута – поставят на изпитание държавната тежест на институцията Президент на Република България.

Марешки е новият/стар кандидат на изборната система. Подобно на други познати лица от предходните години, той успява да привлече антисистемен вот. Вотът на всички хора, които са недоволни от управлението, които не припознават техни представители нито от дясно, нито от ляво. Малко над 400 хил. избирателя заявяват, че искат промяна, че желаят политика с други лица, различни от тези, които оформят политическия живот в страната ни, било в правителството, било в парламента.  Първоначално бизнесменът условно заявява подкрепа за Цачева чрез подкрепа за вицето Манушев, но след това насърчава избирателите си сами да направят своя избор – дали да гласуват и за кого или да не гласуват. Резервите за своя избор ще присъстват до края на втория тур при тези хора, защото те недвусмислено определят себе си като противници на действащия ред и привърженици на продуктовите ценови нагласи на Марешки.

Каракачанов успява  да получи солидна подкрепа, много по-голяма отколкото трите партии взети заедно получават на президентските избори през 2011 г. Това означава едно – неготово системно говорене за бежанската вълна, имиграционните процеси, националната сигурност и нейното гарантиране най-силно се възприемат от хората следствие на което привлича широката периферия. В този смисъл Каракачанов заявява, че няма да изисква от подкрепилите го да прехвърлят доверието си към един от двамата претенденти, именно за да не губи впоследствие подкрепата им.

Близко е положението на РБ. Трайчо Трайков е силна фигура, която привлича изключително критичен електорат, изискващ ясен профил, ясно изразени политически разбирания за президентските прерогативи и бъдещи действия на кандидат-президента. В този смисъл, хората подкрепящи Трайков, ще продължат със същото отношение спрямо Цачева и Радев. РБ заявява ясна подкрепа за ГЕРБ в името на дясното и неговата идейна концепция, но заедно с това Радан Кънев отправя заявка за разделяне с РБ и създаване на нов политически проект, което на изборен език означава неговите съмишленици да не участват на балотажа.

Съвсем различно е при ДПС. Карадайъ категорично заявява подкрепа за Радев, а както знаем изборите са доказателство за гласове под строй, когато говорим за ДПС.  ДОСТ декларира подкрепа за ГЕРБ, която по думите на Местан, такава да не е поискана. Подкрепата, казва ДОСТ, не е за партията, не е дори и за нейния кандидат, а за евроатлантизма.

Предполага се, че въз основа на идейна и идеологическа основа избирателите на Калфин ще подкрепят Радев на балотажа.

Партия ГЕРБ е пред сериозно предизвикателство. На първия тур Цачева не само не успява да събере целия електорален потенциал на ГЕРБ, но допуска част от него да насочи подкрепата си другаде. Същевременно политическите ходове на партията / изказванията на лидера й и на самата Цачева/ мобилизират протестен вот срещу тях, част от който намира изражение в подкрепа за Радев. Така тя губи първата позиция в борбата на балотажа, като задачата и става двойно по-трудна да върне електората на ГЕРБ, както и да убеди хората, че имат един и същи виждания за развитието на страната ни.

Радев подкрепен от БСП надскача електоралния потенциал на партията.  Той успява да привлече широк кръг от хора с различни виждания за политиката. С други думи не само членове и симпатизанти на БСП, но заедно с това къса ресурс от другите партии плюс неприемащи статуквото. Кандидатът на левицата ще се опита да задържи тази подкрепа, заедно с това ще се бори да привлече привържениците на другите леви партии.

Тези избори доказват, че българският политически живот не е лишен от изненади. Тези избори доказват, че президентската институция има своята тежест, че личностният елемент има значение, че определени социални теми далеч от прерогативите на президента чертаят предпочитания от страна на гражданите, че има значителна група от хора, която е изградена изцяло от негативен контекст и не подкрепя никого,  че самите избори могат да сътворят сериозни дестабилизиращи политическата система проблеми.