27 години от свалянето от власт на комунистическия лидер Тодор Живков, с което се поставя началото на промените в България и се поставя краят на тоталитарния режим у нас, се отбелязват днес. На 10 ноември 1989 г. се провежда т. нар. Десетоноемврийски пленум, на който Централният комитет на Българската комунистическа партия освобождава Тодор Живков от най-високата длъжност генерален секретар в партията (и в държавата), която той заема в продължение на 35 години.

Тази дата се възприема като начало на прехода към демокрация и пазарна икономика, въпреки че еднопартийната система на БКП (която продължава да е единственият ръководен фактор в държавата) е премахната едва на следващата година, а първите реални икономически реформи са предприети 15 месеца след пленума. Десетоноемврийският пленум е определян като преврат или като „конституционна смяна“ на държавното ръководство, а заедно с последвалите събития е наричан и „тихата революция“.

На 18 ноември се провежда първият свободен митинг, организиран от т. нар. неформални организации, начело с КТ „Подкрепа“ и „Екогласност“, на площада пред Храм-паметника „Свети Александър Невски“. Опозиционно настроената част от обществото ни не се задоволява с Ноемврийския пленум, той като на него не са взети никакви решения относно политическия плурализъм и премахването на еднопартийната система на БКП.

В резултат на това на 9 декември в София и други градове се провеждат нови демонстрации с искания за оставка на приемника на Живков – Петър Младенов, и замяната му с Желю Желев. Планират се нови митинги. Начело на движението застава Съюзът на демократичните сили, учреден на 7 декември.

На 14 декември пред парламента се провежда многохиляден митинг, свикан от опозицията, участниците в който настояват за ускорено премахване на чл. 1 (постановяващ ръководната роля на комунистическата партия в България) и деполитизация на държавните институции. В парламента по това време се обсъжда премахването на член 1, ал. 2 и 3 от конституцията на страната, регулираща абсолютната власт на БКП.

Вечерта Петър Младенов прави неуспешен опит за обръщение към събралото се множество хора за съблюдаване на реда. Той е посрещнат с освиркания от хората, на които репликира: „С този екстремизъм ще докарате България до пропастта“.

На влизане обратно в парламентарната сграда, афектиран от случващото се, се обръща лично към Добри Джуров и Минчо Йовчев с репликата „По-добре танковете да дойдат!„.

Тази реплика става причина за оставката му на 6 юли 1990 г. след масови протести, създаване на палатковия Град на истината пред президентството и гладната стачка на студентите в Софийския университет.

Петър Младенов не признава да е изричал тази реплика, но след експертиза на запис от изявлението му, доказващ, че думите са автентични, той е принуден да се оттегли.