Уважаеми сънародници,

Скъпи братя и сестри,

На 20 ноември 2016 г. , за пореден път НСРОБ заедно с много държавни институции и неправителствени организации ще отбележи Световния ден за възпоменание на жертвите от пътно – транспортните произшествия. Във всички религиозни храмове в България ще се прочетат заупокойни молитви за душите на загиналите 593 души само от януари до септември т.г. и молебен за здраве и бързо възстановяване на 7942 души, ранени при ПТП.

Цифрите са стряскащи и сами по себе си говорят за ужаса на тази не обявена война по пътищата на родината ни. През първите 10 месеца на 2016 г. при ТПТП са загинали 121 и са ранени 2352 участници в движението по пътищата в младежка възраст (15 – 29 г.).

Трудно можем да си представим трагедията, която изживяват семействата на всеки един от тези младежи. Трудно можем да си представим времевите последствия на така рано и безсмислено прекъснатите младежки животи, колко бъдещи гении, прекрасни лекари, инженери, артисти, художници, писатели изгубиха шанса си да оставят неизличима следа в българската действителност и история, да допринесат за развитието и просперитета на страната ни.

И ако се запитаме кой е виновен за това, то отговорът е много лесен. Виновни сме всички ние, бащи и майки, братя и сестри, цялото ни общество, защото не успяваме да възпитаме децата си да бъдат отговорни на пътя, да пазят себе си и околните. Защото възпитанието започва от личния пример на родителите, защото ние сме тези, които показваме на децата си нашата отговорност или безотговорност с поведението си на пътя.

Замислили сте се колко пъти излизайки сутрин да водим децата си на училище или детска градина, вместо да се концентрираме върху пътната обстановка, започваме в движение едновременно да настройваме навигацията си, да говорим по телефона, да си търсим цигарите, да се гримираме в огледалото или да спорим със съпруга или съпругата си, забравяйки, че на задната седалка возим своето дете. А отговорността за него и за другите на пътя е само наша и примерът, който даваме с поведението си на пътя остава запечатан в съзнанието на децата ни като модел на поведение за тях!

Скъпи братя и сестри,

Всеки път, сядайки зад волана, изчистете съзнанието си от проблемите и неприятностите, концентрирайте се върху пътната обстановка и се помолете се за миг на Господ да ви пази и доведе там за където сте тръгнали. Защото всички знаем, че Господ ни обича и пази, но воланът е в нашите ръце и ние сме тези, които трябва да го държим здраво. Защото сме отговорни пред Него за живота на нашите деца и семейства, за живота на всички около нас.

Нека Бог да е с вас на пътя и нека догодина на този ден само да Му благодарим, че ни е влял ум и разум в главите и имаме повод да се молим само за здраве, но не и за заупокой. Бог да ви благослови!