Профилирана гимназия „Иван Сергеевич Аксаков“ ще създаде музей на училището, за целта се издирват стари ученически униформи, шапки, барети, костюми-мъжки и дамски, ученически манти с бели якички, вратовръзки и значки на поколения от Аксаковци.

Отворете скриновете и гардеробите и в случай, че сте запазили вашите ученически униформи, дори и тетрадки, контролни и бележници, грамоти и дипломи, знаете къде да ни намерите – в любимото училище на поколения от „Аксаков“ – апелират организаторите на инициативата.

Училище „Иван Аксаков“

Началото е поставено преди Освобождението. Него трябва да търсим още в 1845 г. под наименованието „Главно четвъртокласно училище по руски образец“, построено в двора на архиерейството. Обучението се водило по взаимноучителния метод. Първите учители са били Никифор поп Константинов и Юрдан Ненов – руски възпитаници. Тяхното идване в града засилва културния подем в Пазарджик. Славата на пазарджишкото класно училище се разнася из цяла Блгария.

Възрожденците Васил Априлов и Никола Палаузов го поздравяват с насърчително писмо и му подаряват печат. Пълен разцвет главното класно училище добива през 1874/1876 г., когато в него учителствуват Константин Величков, Иван Войводов, Яков Матакиев. Те превръщат учлището в модерно образцово мъжко училище. В навечерието на Априлското въстание през 1876 г. в него идва Георги Бенковски, който открива делото на учителите членове и основоположници на революционния комитет в Пазарджик. След Освобождението нарасналите нужди на града наложили построяването на окръжно І\/-то класно мъжко училище, а по-кьсно и на V-то класно.

19videlina_paz

 

През 1908/1909 г. петокласното училище преминава в шестокласно, а през 1910-1911 г. се трансформира в пълна мъжка гимназия. През Първата световна война в Мъжката гимназия „Ив. С. Аксаков“ работят едни от най-способните педагози, начело с директора Димитър Берберов. Към силния педагогически кадър се числят историкът Иван Стоянов – автор на учебник по история, литераторите – Тошев и Паскалев, учителят по философия Левичаров, химикът Василев, учителят по естествена история Тодор Пенев, художникът Георги Машев. По това време учителства и географът Батаклиев, станал впоследствие професор и директор на катедрата по география в Софийския държавен университет. Неговият капитален труд „ Татар Пазарджик – историко-георграфски преглед“ от 1923 г. е пълната история и география на нашия край. През 1945 година се наложило мъжката гимназия да се раздели на две – Първа и Втора мъжка гимназия. Директор на 1-ва гимназия става Борис Василев, а на І І-ра Никола Ангелов.

През 1950 година 1-ва мъжка гимназия се пренася в сградата на Островското училище с директор Минко Николов. С всяка измината година гимназията расте. През 1954 година тя има вече 26 паралелки, които учат в двете сгради на двора. През 1954 г. става смесена. За добра учебно-възпитателна работа през 1957 г. гимназията е наградена с орден „Кирил и Методий“ 1-ва степен. По същото време гимназията заема окръжното първенство по националния преглед за най-добра хигиена, опазване и обогатяване на училищното имущество.

През 1958/59 г. гимназията отново се връща в собствената си сграда и продължава като Първа смесена гимназия до 1960 г., когато се преименува в Първа политехническа гимназия. През 1962 година гимназията изпраща на първия конкурс на учителите преподавателите Мария Богданова и Александър Алексиев. За конкурса и празника на славянската писменост и култура 24 май Президиума на Народното събрание награждава с медал за трудово отличие преподавателите Мария Богданова, Бонка Нешева, Александър Алексиев, Ангел Кермедчиев и със знака „ Отличник“ Благо Велчев.

През учебната 1961/62 година се въвежда осмокласно образование и се провежда изпит за завършено осмокласно образование, наред с този за завършено средно образование. На 18 март 1977 г. с указ Държавния съвет на Народна република България награждава гимназията с орден „Червено знаме на труда“. През учебната 1983/84 г. се прави опит за сливане на две форми в образованието – общообразователна и политехническа.

Училището се преименува в Единно средно политехническо училище. През 1990/91 г. с решение на МНП училището става средно общообразователно училище с профилиране на хуманитарните науки – литература, история, философия, западни езици. От учебната 1992/93 /ДВбр. 31 от 1992 г./училището се преименува в гимназия “Иван Сергвевич Аксаков“.

От месец август 2016 г. се преименува на Профилирана гимназия „Иван Сергеевич Аксаков“.

Кой е Иван Аксаков?

19ivan_aksakov

Роден е на 8 октомври 1823 г. в с. Надеждино, Оренбургска губерния в семейството на писателя Сергей Аксаков. Младежките му години преминават в Москва и Санкт Петербург.

Завършва училище по право и започва работа в Московския департамент на председателя на Сената. Служи в Калужката и Астраханската криминална съдебна палата. Чиновник за особени поръчения в Министерството на вътрешните работи (1848). Излиза в оставка и се заема с литературна дейност от 1851 г.

Принадлежи към славянофилския обществен кръг. Редактор на „Московский сборник“. Попада под полицейски надзор за прояви на свободомислие. Редактор на в. „Руская беседя“, в. „Парус“, в. „Москва“ и в. „День“. Председател на Московския славянски комитет от 1857 г. и водещ идеолог на славянофилството.

Ярък застъпник на българската национално кауза по време на Руско – турската освободителна война. Със средства на Московския славянския комитет е закупена немалка част от оръжието, униформите и снаряжението на българското опълчение. Яростен критик на решенията на Берлинския конгрес, за което е изселен от Москва (1878). В навечерието на свикването на учредително събрание е издигната кандидатурата му за български княз.

След реабилитация издава в. „Русь“. През 1885 г. Аксаков пише в статия във вестник „Русь” думите, изразяващи концепцията на руския панславизъм: „Всяко тържество на българите е смърт за Русия. Балканските държави не трябва да имат нищо свое. Те трябва да бъдат притежание на русите или, по-ясно казано, те трябва да бъдат погълнати от русите!”

Публицистичните му произведения са издадени в три тома. Почетен чуждестранен член на Българското книжовно дружество (БАН) от 1884 г.

На него в България са наименувани град Аксаково (област Варна), централна улица в София и Варна, и гимназия „Иван Аксаков“ (Пазарджик).