Бяга

22%d0%b1%d1%8f%d0%b3%d0%b0

То е създадено от бежанци от преди близо 10 века, те се преселили тук от вътрешността на страната бягайки от византийски войски, но тук вече живеели няколко фамилии наследници на тракийското племе Беси. Все още край селото се откриват сечива и монети от тяхното време, предполага се, че те са изоставили селището си по някакви причини, но фактът, че мястото е закътано и в близост до река е привлекло новите заселници. В околностите на Бяга и сега могат да се видят останки от крепостта Лецко градище и развалини на стари църкви и оброчища.

Интересно е, че училището е на 141 години, което го прави едно от най-старите в България.

Село Бяга е побратимено с френското село Сан Триви (Sent Trivie), считано от август 2007 година. Всяко лято групи хора от селата си ходят на гости.

Жребичко

Жребичко е много старо селище. Охранявали го запазените и до днес стени на Малкото и Голямото Иванкови калета и на крепостта Коринград. Най–старият документ за селото е от 1451 г., когато султан Мехмед II го включва в списъка на селата, дарени на неговия пръв везир Халил паша. Според преданията старото му местонахождение било в местността Бачище, но името му се свързва с легендата за изгубено жребче, което стопаните намерили на мястото на сегашното село след тежка зима.

Тази легенда отново насочва към древните траки – най-изкусните коневъди в Античния свят. Известни са десетки археологически находки с изображението на тракийски конник: монети, мраморни скулптурни барелефи, рисунки. Смята се, че просветната дейност започнала около 1840 г., като за първи училищни помещения служели частни къщи, а след това – черковната килия, която заедно с църквата била съградена в 1850 г.

22%d1%81%d0%b5%d0%b2%d1%82%d0%be%d0%bd%d0%b8%d0%b9

Множество факти сочат, че в околностите на с. Жребичко се е намирало тракийско светилище на Дионис — бог на младостта, растителната сила и виното. Според записките на Светоний, то е било посетено от Александър Македонски и Гай — баща на император Октавиан Август.

Също така там се намира и параклисът посветен на Свети Илия, построен през 1886 от Никола Кузев за здравето на сина му Стефан.

Исперихово

Тук е имало селище още в VII в. преди Христа, това е доказано от археологически разкопки на няколко надгробни могили на територията на селището. Не е ясно какво е било първото му название. След падането под Османско робство до 1934 г. за селото се използва името Айдиново (Айдиньово).

Проучванията, които са направени от първия учител в селото Ангел Г. Лабов (1896 г.), посочват името Драговец или Драговитец, преди падането на България под османска власт. Потвърждение на това изследване дава и проф. д.ф.н. Тодор Балкански в статията си „Бележки на топономиста” (сп. Септемврийско Знаме (Пазарджик), № 84, 20 юли 1978), че старото име на Исперихово е Драговитец.

От историческа гледна точка това е било култово място на тракийското племе беси. Открити са римски останки и основи на стражева кула. След 1995 година биват разграбени и разрушени около 32 могили, в които са намерени археологически находки с висока историческа и колекционерска стойност.

Правени са проучвания за геоложкия характер на котловината и е доказано, че под селото и полето има огромно подземно езеро, което захранва карстовия извор в с. Три Водици. След 1950 г. е имало идея с. Исперихово, с. Козарско и с. Бяга да бъдат премахнати и в тази котловина, образувана от Бесапарските възвишения, да се построи язовир.

Но за късмет на хората това не става, защото се оказва, че възвишенията са нестабилни и имат много естествени пукнатини. За това съществува легенда, че на едно от възвишенията има проход който те отвежда до върха му. На този същия връх от възвишението все още се откриват и останки от стражева кула.

Козарско

22%d0%ba%d0%be%d0%b7%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%be

Селото е създадено през ХV в. като първият писмен документ за него е турски и то фигурира там под името Коздриче през 1480 г. Предание твърди, че първият заселник на мястото е един скитащ козар, който намира убежище под една скала, която е била на терирорията на днешното село, там той се устройва със своите кози и създава селото и неговото име.

За първи път името Козарско се споменава през 1676 г. Предполага се, че неговите създатели са преселници скотовъдци от Ихтиманско. По време на преселението от Костурско през 1790 г. тук се заселват няколко фамилии. Според свидетелства на посетили селото през 1861 година американски мисионери, то има 225 жители българи, училище и две кръчми.

По време на Априлското въстание (1876) козарчани се преместват в Брацигово, където участват в отбраната на Брациговския въстанически пункт. След като се връщат в селото, виждат, че турците са го били опожарили напълно. Това е отбелязано от Константин Иречек, който минава през него в началото на 80-те години на XIX в. на път от Кричим за Пещера. На територията на днешното село Козарско, някога в древността са живяли тракийските племена Беси, от където всъщност идва и наименованието на района – „Бесапарски ридове“, включващ в себе си селата Козарско, Бяга, Исперихово и част от село Жребичко. Край село Козарско в древността е минавал по стар каменен път и самият Александър Македонски със своята войска е преминал от тук на път към древен Филипополис – днешен Пловдив.

 Равногор

Според изследвания на НАСА землището на село Равногор и в радиус от 40 км около него притежава най-чистия въздух на Балканския полуостров. Равногор е бил култово селище на траките, за което свидетелстват могилите им — във и около местността „Чемериката“ в южната част на землището.

Има и пещери, намиращи се в североизточната част на селото — зад връх Света Неделя, който също е бил едно култово място за траките. Пещерните образувания там не са изследвани достатъчно. Равногор е създадено върху земите на древните траки, свидетелство за което са могилите, намиращи се в землището на селото. Първото име на селището датира от времето на османската власт и то е било Кория („гора“ на български). То се получава с признаването на Равногор като административна единица в турската империя през 1777 год.

Заради това, че турците не могли да потурчат тогавашните жители, те ги наричат „аксии“ (твърдоглав), а селото Акси Кория. След Освобождението с решение на общинския съвет името е сменено на Ясъ Кория („Равна гора“). То е запазено до 1934 год., когато с постановление на Министерски съвет е преобразувано в Равногор. Основен поминък било земеделието и животновъдството. Отглеждали се овес, грах, фасул, царевица, леща и картофи. От животните важно място заемали овцете, конете и кравите. Населението на Равногор е изцяло християнско и към 13.09.2005 г. наброява 905 жители.

Розово

22%d1%80%d0%be%d0%b7%d0%be%d0%b2%d0%be

Както и в останалите селища тук най-напред властвали траките. Старото име на селото е Чанакчиево, то се запазило до Освобождението. В превод името е Ягодово. Това е едната традиционна за това село култура отглеждана преди Освобождението. Интересен е фактът, че това е единственото село, което не се е включило в подготовката и осъществяването на Априлското въстание. Тук се отглеждали рози от петнадесети век. Те били основен поминък на местните и когато розовите градини се изпълвали с аромат цялата котловина ухаела. Съвсем естествено това било и новото име на населеното място. То е „кацнало“ над Брацигово, в подножието на планинските пазви и ако го посетите ще се насладите на пищна гледка, която ще ви покаже и Пазарджик.