През 2007 г. край Бяга бе осветен параклисът Св. Атанасий Атонски. Той е покровител на селото от незапомнени времена, тогава се отбелязва и празникът на населеното място. Но защо? Църквата в селото е обречена на друг светец – Теодор Тирон.

29%d0%b0%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%b0%d1%81%d0%b8%d0%b92

Отговор на този въпрос неочаквано дава Велика Янакиева, дългогодишна преподавателка по литература в Английската гимназия в Пловдив, поетеса и обществено ангажирана личност. Преподавала е любов към България и българската литература в продължение на десетилетия, но винаги е знаела, че ще дойде ден, в който тя самата ще трябва да направи нещо за България и родния си край.

29%d1%8f%d0%bd%d0%b0%d0%ba%d0%b8%d0%b5%d0%b2%d0%b0-%d1%83%d1%87%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%ba%d0%b0

Велика Янакиева като преподавател

 

През 2005 г. тя сънува странен сън. Ето нейния разказ:

„Бях тръгнала да плащам данъци и изведнъж се озовах в една местност край Бяга, тя се намира до сами пътя, от Капитан Димитриево към разклона за Пещера. Там видях човек облечен в черни свещенически одежди. От далеч ми заприлича на моя прадядо отец Илия, но когато го доближих вече виждах, че не е той.

Носеше голям жезъл и каза – Жено, познаваш ли ме? Преди да кажа, че не, той продължи: Не ме познавате, но от сега ще знаете, че аз съм Св. Атанасий Атонски и продължавам да се грижа за тези земи. Земята и водата са моите дарове за вас. Искам да се знае, че този манастир, който е бил тук – в него духът продължава да живее и всички трябва да научат.

После изчезна. След три дни пак идва в съня ми. На никого нищо не каза, но аз съм вече в сърцето ти и ти знаеш какво да правиш.“

Велика Янакиева чувствала, че наистина трябва да направи нещо. Споделила най-напред с децата си и коментирали да поставят мраморна плоча на указаното от светеца място. После посетила местността и усетила, че там има енергийно излъчване и то много силно.

„Имаше някаква вътрешната магнитна сила, която ме влечеше към него. Едва тогава реших да го направя. Турците във всяко село правят джамия, а ние един параклис ли да не можем да направим? Свещеника в Бяга не ме подкрепи първоначално, но след като намерихме доказателствата и при разкопките, вече нямах никакви пречки.“ – разказва днес Велика Янакиева.

29%d0%b2%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%87%d0%ba%d0%b0-%d1%8f%d0%bd%d0%b0%d0%ba%d0%b8%d0%b5%d0%b2%d0%b0

„Открихме основите на манастира доста трудно, защото никой не знаеше до тогава, че там е имало духовно средище. Свещениците първоначално не ми повярваха, най-възрастната жена от селото дори не помнеше, че е имало такова нещо край Бяга, посъветва ме да не се занимавам с глупости.

Аз обаче имах някакво много силно вътрешно чувство, че Бяга е много духовно селище и има много славна история.“

Това я накарало да не се отказва и да продължи да търси. Така от книга на книга се натъкнала на информация, че в Бачково има запазена информация за духовните центрове в България от онова време. „Така отидох там и намерих потвърждение на думите си. Споделих наученото с отец Любомир Троянов от Брацигово и при неговата визита в Атон, той се върна със сведения за това, че наистина по това време в нашия край е имало голям манастир. От там дойде първата вяра, той донесе много материали за манастира. Така чрез Бачково се насочих към Св. Атанасий Атонски. Тогава вече уверено тръгнах към много хора, които мислех, че ще ми помогнат.“ – разказва Велика Янакиева.

Тя започва да обикаля музеи и библиотеки, да търси материали, които ще я насочат за мястото на манастира. Междувременно намира съмишленици в лицето на тогавашните кметове на Бяга и Козарско, на зам. кмета на Пловдив, който е неин ученик и докарва материали за бъдещия градеж.

„Манастирът е бил на същото място където днес е параклисът. Едната стена, която открихме води почти до селото, бил е огромен манастир. С два метоха – женски и мъжки. Да се насоча към това място имах причина, косата ми се изправяше като стъпвах на това място. Просто чувствах енергийната сила на това място, в началото мислех, че е  внушение, но се оказа, че не е така“ – споделя Янакиева.

29%d0%b7%d0%b8%d0%b4%d0%be%d0%b2%d0%b5

„С помощта на техника горният пласт почва бил премахнат и изведнъж пред археолозите се показала стената. Открити са кости, икони, кръстове, откри се една много ценна вещ, която после изчезна. – връща лентата назад Янакиева.  Това беше огромна мраморна плоча с надписи. Имаше голяма колона, която исках да вградя в параклиса, но взеха и нея. Към тази местност са проявявали интерес много хора, те са намирали много старинни предмети и християнски реликви. Разбрах от едно старо списание, че в началото на създаването на българската държава селото Бяга се е казвало Старо Белово. Манастирът е бил създаден в 1075 г.  По нещата които намерихме съдя, че там е имало и жени.

Точно това предишното село Старо Белово е било съсипано и манастирът – опожарен през 15 век от турците. Дълго време тук не е имало хора, а тези които го населват по-късно наричат селото Бяга.

Когато идват да палят манастира е останала една жена, която се е грижила за него и е скрила клепалото в една куха върба. Намерихме и него. То беше непокътнато, въпреки че е седяло с векове в дънера. Друго, което е интересно – там пишеше, че в манастира е имало много голям и богат духовен живот, който е оказвал влияние върху всички околни селища. Всяко от тях е искало да има параклис на Св. Атанасий Атонски, той се празнува на 5 юли – летният Св. Атанасий. Като се огледате и ще видите – параклис на този светец има в Брацигово, има в Козарско, има и в Исперихово.

Параклисът го започнахме с много вяра и много помощ. Много хора дойдоха на първата копка. Събрахме много кости, свлече се много пръст към нивите, за да се открие тази площ. Най-много ми помогна община Пловдив, кметът на Козарско, кметът на Бяга. Много семейства от селото се ангажираха лично, много хора помогнаха и от Брацигово. На всички искам да благодаря, казва Велика Янакиева.