Никола ИВАНОВ, литературен критик

Съществува твърдение, че разказът е „царят” на литературата. Особено късите му форми. Защото се смята, че това е най-трудният литературен жанр. Можем да се отнесем с известен скептицизъм към подобни мнения, но дори чисто статистически като че ли най-малко в световната литература са майсторите на късия разказ.

Сред съвременната ни национална литература можем да посочим поне три имена, които успешно продължават традициите в разказа на Вазов, Йовков и Елин Пелин – това са Янко Станоев, Здравка Евтимова и Деян Енев. Разбира се, че могат да се посочат и още имена, но тук става дума за най-откроените, които остават верни на жанра.

Едно от големите предимства на Деян Енев е автобиографизмът в неговите разкази. Автобиографизмът е неговият главен съюзник и решаваща предпоставка за творческите му успехи. Деян Енев пише преди всичко за лично преживени и изживени неща. Затова той предпочита разказа от първо лице, Аз формата. Когато се запознаем с биографията му, ще се убедим, че той наистина има впечатляваща биография. Когато личната биография е съчетана с безспорен талант, успехът е неизбежен.

В разказите на Деян Енев най-важни са идеите и въображението, които са невъзможни без интелигентност. Понякога чрез своите герои писателят върви навътре към неизследваните кътчета на душата. За да се получи добър разказ, трябва да има хубава история за разказване, писателят да може да я разкаже, това е талантът. Когато един писател няма какво да каже, набляга най-вече на начина, по който представя текста, усложнява ненужно историята, структурата и езика. Но ако историята притежава сила, макар и да не е гениално написана, е увлекателна. Този писател има аскетично отношение към езика, суров е към излишното, защото е отговорен към Словото.

В творбите на Деян Енев си подават ръка най-обикновените делнични чувства на човека и психологическите дълбочини на прозрението за изминатия път, който може да е привидно дълъг, но неочаквано кратък заради невъзможността личността да довърши всичко започнато. Творбите му не само реконструират миналото, с парчетата от това минало той гради с внимание вълнение, ангажираност, отдаденост. Сюжетите в разказите на Деян Енев са опростени и изчистени от ненужни подробности и украшения. Фабулата също е максимално изчистена.

Разказите му приличат на мозайка, защото са сходни, от една кръвна група са, допълват се един друг, но в никакъв случай не се получава усещането за „копи пейст”.  Неговите герои са хора, ситуирани между два свята, герои, ситуирани от гранични състояния, и от преходите между рационалното познание и вглъбеното състояние, от злободневно-земното към трансцеденталното, от неведението към просветлението, от трезвостта към екстаза.

Героите на този белетрист са плътни  и живи, пълноценни. В разказите си Деян Енев изследва задълбочено изпитанията, пред които всекидневно се изправят нашите съвременници – изпитания на съвестта, човечността, на морала и чувството за дълг и справедливост. Той се стреми да разбере героите си, без да взима страна, запазвайки неутралитет. Умее да се превъплъщава непрекъснато в различни образи. Неговите персонажи по-често стават съюзници на духовното, а не на материалното начало в живота.

Писателят ориентира читателя към драматични моменти от битието на героите. Чувствата им са екзистенциални по измеренията си. Става дума за активното участие на човека в живота с неговите грижи и проблеми, с жертвите, сполуките и неуспехите. Писателят търси Истината, която никога не е лесна не само за осъзнаване, но и за изричане.

Деян Енев е намерил свой начин за разказване и споделяне на света. Той уме да изгражда образи,  да ги кара да си взаимодействат и да се развиват. Умело изгражда диалозите, ясно структурира и разказва историите си. Той е майстор на езика, изреченията му са майсторски написани.  Художествените му описания са впечатляващи. Ето как описва София само в няколко изречения в текста си, посветен на писателя Янко Станоев от книгата си „Хора на перото”: „Заварваме го с фотографа на вестника в един от скритите зад високите зидове имоти точно под киноцентъра. Под краката ни живее и диша цяла София, само гледката тук струва стотици хиляди евро, кожата на столицата трепери като кожата на породист кон, когото налагат с камшик, за да спечели състезанието.”

      Прозата на Деян Енев е експресивна, достига до иинтимния свят навътре в Аза на читателя, притежава сила, кръв, плът, тя е силен глас, който говори на читателя и го принуждава да се вглежда в себе си. Неговите разкази говорят на читателите, без да се интересуват от социалните им статуси, макар че предполагат достатъчна зрелост и осъзнатост у тях. Смесването на жал и тъга, смешно и трагично, сериозно и гротескно е сред характеристиките на този писател.

Елегантно е чувството му за хумор. Превръща иронията, играта със словото и асоциациите в оръжие за постигане на неочаквани, но силно въздействащи естетически ефекти. Метафорите и сравненията, които използва, са оригинални и силни. Безспорно е умението му да откроява значението на детайла в цялостното изграждане и звучене на разказите. Творбите му съдържат ненатрапчива виталност и излъчват очарованието на тихи тонове с тяхната сдържана страст и драма на тяхната хармония.

Телеграфният, накъсан на места, разговорен стил на разказване е определен от първото лице, единствено число на разказвача. Деян Енев търси дълбочината в изображението и внушението. Стреми се към задълбочаване, за да има емоция, а не повърхностна шарения. Опитва се да преплете реалността с фикцията, личната си биография с измислицата, самоиронията със сериозния тон.

Сериозната литература отказва да опростява и схематизира живота. Деян Енев умее да представи като хуманистичен център на света социалните дъна и периферии и смятаните за маргинали личности, да изобрази и безприютността на съвременния свят, да освети с човечност пропаднали каузи. В разказите си поставя въпросите какви да бъдем, какво да ценим и оттам изборът ни как да живеем. Основен е поривът към Свободата, неизтребимият стремеж да се живее без гнет и лъжа.

В прозата на Деян Енев усещаме вкус, натрупанна култура, усет за мярка, желание да бъде атрактивен и ефективно въздействащ, лаконичен и ненатрапчив, исторически и психологически правдив и достоверен. Той се намесва в сюжета деликатно, за да подсили и изпрати разказа си в зоната на екзистенцията („Балада за войника” и много други). Героите му притежават голяма сила, той създава атмосфера и персонажи, в неговите творби има живот. Деян Енев печели съучастничеството на читателя, което е много важно. Той умее да накара читателите да повярват в разказите му и това гарантира писателския му успех.