Новоизбраният президент ген. Румен Радев бе сред посрещачите на мощите на Св. Йоан Кръстител, които за първи път пристигнаха в България на 24 юни 2007 г. в Брацигово. По това време едва ли бригадният генерал е предполагал, че след девет години ще влезе на бял кон в Президентството, в деня на посрещането той е бил шеф на Авиобазата в Граф Игнатиево и лично поканен за събитието от владиката дядо Николай.

Частица от светеца събра тогава много вярващи в храма „Св. Йоан Предтеча”. Мощите идват от гръцкия манастир „Света Преподобнамъченица Параскева”- град Родоливос. Те бяха донесени от игуменията Мариам и делегация от три монахини в специално сребърно сандъче- мощехранителница. Реликвата напусна за първи път манастира „Света Параскева“ в Гърция и остане за поклонение в Брацигово само три дни.

Какво му трябва на един малък и красив град като Брацигово? Най-вече вяра, че въпреки трудностите ще устои на превратностите на съдбата и ще се запази докато свят светува. Така както светините му са оцелели и оцеляват днес, въпреки несгодите и немотията.

img_6602

Свидетелство за посещението на мощите, владиката и генералът е храмов календар, който е издаден през следващата 2008 г. и който отразява цялото литийно шествие до църковните двери. Снимките недвусмислено показват хилядите хора тръгнали да измолят здраве и рожба от светеца.

img_6605

Но от тях няма как да научим за уникалната храмова камбанария. Часовня, която е най-високата на Балканския полуостров. Цели 35 метра. Легендите около храма и камбанарията са знаменателни.

img_6606

Още преди заселването си в Брацигово в средата на седемнадесети век, бежанците от Костурско трябвало да обещаят на татар пазарджишкия бей, че ще му строят сгради, пътища, чешми и всичко, което тогава се е наричало “обществена поръчка”. Тези мъже били прочути дюлгери. Затова Любен Каравелов пише за тях по – късно :“Зидарите, които градят каменни здания и зидове, са българи от Брацигово… Те се наричали “джонджоре”.

Със сигурност знаем обаче, че учител на прочутия Колъо Фичето е бил брациговецът Никола Томчев –Устабашийски, построил ред църкви в Българско. Брациговски майстори оставили спомен за себе си и в градежа на Рилския манастир. През 1816 и 1834година. В началото на 18 век и трите православни храма в града били опожарени. И “Св. Иван” и “Св. Георги” и “Св. Илия”.

След Одринския мир, когато се разрешило нашенци да строят храмове и над земята, местните извадили султански ферман и между 1832 до 1833 година съградили “Св. Йоан Предтеча”. Майстор е Насе Гърнето-Мечкарин. Роден бил през 1776 година и починал малко след като завършил “Св.Йоан”. А прякора си носил, щото във всички храмове, вграждал поне 200-300 глинени гърнета. Та да има резонанс на песнопенията светли. Трикорабната базилка е дълга 32 метра, широка е 14 метра и половината и е висока девет. Първоначално църквата имала две кубета.

С годините едното било пенсионирано. На другото има църковно гнездо. И сега… Иконостасът от липово дърво е варненска направа. Резбарят Петър Филипов дарил миряните с райски картини. Ангелчета, грозде д листа, гълъбчета и ред плетеници. Брациговският трендафил е венец на украсата. Върху иконостаса гледаме и два крилати змея. И тайната вечеря гледаме и светият Кръст е Разпятието.

Зимният параклис “Св. Димитър Бесарбовски” също е любопитно хрумване на строителите. Уютен, изчистен и топъл в зимата. Само за единение с Бога. На седемдесет крачки от храма се виси прочутата брациговска камбанария. Строителството й начева на 21 март 1883г. и е завършена година след Сръбско-българската война през 1886 –та.