На 4 декември католическата и православната църква почитат Света Великомъченица Варвара.

Тя е покровителка на починалите от внезапна смърт, които са нямали време да се покаят и причестят. В някои части на България я наричат „Баба Шарка“ и я считат за покровителка на децата от болести. В миналото жените месели питки за омилостивяване на светицата.

В други райони тя се приема и за покровителка на домашните птици. На този ден по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи. Света Варвара била обезглавена, защото отказала да се отрече от християнството. Над гроба й бил построен храм, където вярващите намирали изцеление на своите недъзи.

Света Варвара е родена в семейството на аристократ – езичник от Илиопол (Мала Азия). Последното проучване на богослова Венцислав Каравълчев обаче показва, че Св. Варвара е родена в с. Елешница- Разложко (Югозападна България), което в древността също се е наричало Илиопол. Отличавала се е с особена и впечатляваща красота. Баща й я затваря в кула – далеч от похотливи очи. През времето, когато е била затворена, Варвара изучава външния свят от прозореца и има много време да размишлява за Бога. Когато баща й разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, Варвара се запознава с християни и приема свето кръщение.

Скоро момичето трябвало да отстоява избора си пред управителя на града, след като баща й се отрекъл от нея, заради християнските й убеждения. След като били изчерпани всички средства за убеждаването й да се върне към почитанието на езическите богове, останал изборът на живот и смърт, пред който момичето трябвало да се изправи.

На заплахите на управителя тя отговорила: „Славя моя Бог и съм готова да стана жертва за Неговото име…! Когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. По нареждане на бащата Варвара е обезглавена. Смъртната присъда била изпълнена зад стените на града. Над гроба й бил построен храм, където вярващите намирали изцеление на своите недъзи. В някои части на света Варвара се почита като покровителка на военните. Поверието говори, че божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града – те двамата са поразени от мълния.

През 6 век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол. У нас празникът се е почитал сред народа с преплитане на езическите и християнските обичаи.