Изграждането на три нови бежански центъра и трансформацията на един транзитен център са част от ангажиментите, поети от кабинета „Борисов” срещу получаването на европейска помощ за защита на границите. Това заяви в студиото на „Тази сутрин” новоизбраният вицепрезидент на Република България – Илияна Йотова, като позова информацията си на официален отговор на ЕК на неин парламентарно зададен въпрос.

От отговора на ЕК се разбира още, че обявените от премиера в оставка 160 млн. евро помощ всъщност не са 160, а 112, от които 10% са национално съфинансиране. По-голямата част от парите отиват за комуникационно оборудване и друга техника, но 19 млн. са специално за центровете.

Според Илияна Йотова „във всеки момент може да се повтори Харманли” и е много важно да се изясни какви още са външнополитическите ангажименти, поети от правителството. „По време на кампанията се говореше, че се заиграваме със страховете на хората”, припомни Йотова и запита защо мястото и датата на откриване на обектите не е била една от темите на КСНС.

Според нея има риск следващото правителство да се окаже в ситуация, в която страната е поела ангажименти, които не може да изпълни. Според Илияна Йотова КСНС се е провел протоколно, а решенията за изхода от политическата криза са се взимали след това в частни паралелни срещи в резиденции.

Помолена да коментира вътрешнополитическата обстановка, Йотова сподели, че вече не може да се занимава с такъв тип политика и говори като член на БСП в оставка. Въпреки това, тя заяви, че има уверението, че когато БСП получи мандата, тя ще го върне. „БСП не бива да взима мандата, всеки опит за съставяне на правителство в рамките на този парламент ще бъде агония. Този парламент е изчерпан и не може да се събере стабилно мнозинство.” Йотова сподели личното си мнение, че правителство, съставено от десни и леви партии, не работи, като посочи за пример Германия, където има индикации, че ако партията на Меркел спечели предстоящите догодина избори, ще се обърне за разговор към Зелените, а не към ГРСДП.

Илияна Йотова определи себе си като „ляв човек”, но беше категорична, че няма да е „проводник на партийни заповеди”. „В президентството се защитават националните интереси, няма да следваме партийни повели. Ген. Радев и аз сме екип и ако се наложи да съставя служебен кабинет, ще му помагам. За всички 27 години имаше два типа отношение между президент и вицепрезидент – или имаха сериозен конфликт или не се помнеше името на вицепрезидента. Ген. Радев и аз ще покажем, че има трети път.”

Въпрос с искане за писмен отговор P-007062/2016

до Комисията

Член 130 от Правилника за дейността

Iliana Iotova (S&D)

Относно:     Отпуснати пари за България на срещата на Съвета в Братислава за справяне с миграционния натиск по външната граница на ЕС

Съветът на ЕС в Братислава (16 септември) реши, че ще бъдат отпуснати 108 млн. евро на България за справяне с миграционния натиск по външната граница на ЕС. По-късно ЕК съобщи, че парите ще дойдат като спешна помощ от Фондовете за вътрешна сигурност и бежанци, а допълнително ще бъдат положени усилия общата сума да достигне 160 млн. евро.

ЕК заявява, че парите няма да бъдат отпуснати за изграждане на огради, а ще финансират изпълнението на проекти за управление на миграционния натиск. В каква насока трябва да бъдат изготвени проектите за използването на парите?

Поемала ли е България ангажименти на срещата в Братислава за изграждане на центрове за настаняване на мигранти на своя територия с отпуснатите 108 млн. евро?

 

BG

P-007062/2016

Отговор от г-н Аврамопулос

от името на Комисията

(30.11.2016)

 

На 16 септември 2016 г. Комисията предостави финансиране с максимален размер от 108 милиона евро на България за покриване на три безвъзмездни средства за спешна помощ. След някои корекции по време на процеса на подписване на безвъзмездните средства окончателният финансов принос на ЕС беше определен на 101 милиона евро. България ще предостави съфинансиране в размер на 10 %, с което общата сума ще достигне 112 милиона евро.

 

Споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства, съфинансирани от фонд „Вътрешна сигурност“ (82,2 милиона евро), са насочени към подкрепа за справяне с миграционния натиск и увеличаване на капацитета на интегрираните системи за надзор, комуникация и информация в България. Във връзка с това подкрепата от ЕС ще се съсредоточи върху предоставянето на превозни средства и системи за наблюдение на външните сухопътни граници на България.

 

Допълнителните 18,9 милиона евро от фонд „Убежище, миграция и интеграция“ са насочени към оказване на подкрепа за създаването на три нови отворени кризисни центъра за настаняване в България, за подобряването на условията за приемане, за модернизацията и обновяването на един транзитен център, както и за допълнителни мерки за информация и реинтеграция.

 

Понастоящем Комисията е в постоянна връзка с българските органи с цел да помогне за справяне с евентуалните допълнителни нужди.