Студентите в България празнуват за първи път през 1903 г. С решение на Академичния съвет от 30 ноември 1902 г. на единствения тогава в Княжество България университет – Висшето училище, се определя честването на Алма матер да бъде на 8 декември – в Деня на св. Седмочисленици (25 ноември по стар стил), един от които е св. Климент Охридски.

Празнуването е отменено след 1944 г. и датата е заменена със 17 ноември – Международен ден на студентската солидарност.

Празникът на Софийския университет отново се чества на 8 декември едва през 1962-ра и в продължение на години се отбелязва от възпитаници на вузове в цяла България като студентски. Тогава се забравят всякакви изпити, заверки, проекти и младежите се отдават на веселие.

Може би именно затова Съветът на ректорите на висшите училища на 28 октомври 1994 г. обяви 8 декември за неучебен ден и за празник на всички български студенти. Предложения и оферти за празника започват да валят повече от месец преди тази дата.

Все по-често освен от учещите във ВУЗ, денят с удоволствие се отбелязва и от вече дипломирани, както и от бъдещи студенти. Много от тях предпочитат да купонясват на някой зимен курорт, не липсват и желаещите да резервират вила в тихо селце, други пък си запазват места в хижа. Има и такива, които си остават в общежитията, квартирите или празнуват в популярни заведения в самия град, където следват.