Пазарджишкият поет Борислав Петров отново радва своите почитатели с невероятните си стихове. Те могат да бъдат прочетени във фейсбук профила му, а днес ви предлагаме най-новите от тях. Приятно четене.

***

Моят свят се изниза през пръстите
между смърт и живот-и обратно,
колко пъти-разпънат на кръстове,
колко обич и колко приятели….
Колко страсти и дребни съмнения
през ръцете ми минаха, Господи…
Но ще има след мен поколения,
но ще има надеждици прости.
Пак ще търсят злата Соломонови,
пак ще мрат за Исусова истина,
по-красиви ще бъдат патроните,
по-чаровни ще бъдат убийствата.
Ще летят ли до края на бездната,
ще открият ли лек за обичане,
моят свят е обречен на чезнене-
мойта малка ракия изтича…
Ще ги видя ли как са покръстени,
ще ги чуя ли някога, Господи.
Колко обич ми мина през пръстите-
да усетя, че всичко е просто.
Да не искам злата Соломонови,
да почерпя Исус-по приятелски,
там..далеч-ще изчезнат законите
за живот и за смърт. И обратно.

****

СЪРЦЕ

Понеже често не достигат думите
да кажа всичко, от душата кипнало,
сред толкоз крясък и ненужни шумове
дочуй сърцето как тупти пресипнало.
И този такт от Моцартова нежна музика
не може да намериш даже в песните.
Отляво, тихо, някъде под блузата
пулсира то-и хич не е от лесните.
Случайната победа в днешната лотария
не може да го вземе-няма го в залозите.
Ще трябва много кръв и обич за България,
ще трябва много да обичаш розите.
Ще трябва много сила-да стопиш преградите
и много истина-на този свят пред портите,
тогава ще го имаш-истинско, изстрадано
тогава чак-ще трепнат в миг аортите.
И вече няма да те дразни никак крясъка
и вече няма да ти трябва друга музика!
За теб ще пее то-на мойта кръв от тласъка,
отляво, тихо -някъде под блузата!

*****

Целият свят да върви срещу мен
аз ще го срещна спокоен,
щом съм дошъл и за обич роден-
всяка победа е моя.
Всички несгоди да трупат вини,
лесно напред ще изтрая,
щом за надеждата няма стени
пътят е ясен до края.
Дребните кражби от мойта душа
аз ще превърна в мъниста,,
щом съм способен и друг да теша,
съвест запазил съм чиста.
Знам, че ще има и зли ветрове-
злото не знае почивка.
Всичката ярост от вас, врагове,
аз ще превърна в усмивка.
И ще погледна тогава света,
спрял да свали свойта шапка.
И ще надигнем-напук на смъртта
чашата с вино-до капка.